Атаката е безмилостна. Побеснели от фанатизъм след убийството на духовния си водач, маврите се бият като демони. Надмощието непрекъснато се колебае около точката на равновесие, докато в един момент маврите успяват с отчаян напън да вземат предимство и да пренесат битката върху стените. След като веднъж са ви попречили да събаряте високите стълби навреме, вражеските тълпи върху стените стават все по-многобройни. Скоро те надделяват и битката се пренася в двора на замъка. Там загиваш и ти, пронизан от мавърски ятаган… Може би трябваше да послушаш отец Фиделиус?
137
Двамата фалшиви маври излизат навън, разговаряйки тихичко помежду си. В другия край на двора един слуга държи за юздите конете им и доразтрива със стиска сено единия — напълно достоверна гледка. Измамниците тръгват към него, ала внезапно размахват ръце и рухват на земята. В тъмнината не успяваш да различиш веднага какво им е станало, но след миг се досещаш — върху тях е била хвърлена мрежа!
Мигновено от всички вратички из двора изскачат въоръжени стражи. Високият „мавър“ измъква от дрехите си скрит кинжал и с трескава бързина почва да сече мрежата, но не е толкова лесно да се измъкне от нея. Преди да успее, двамата вече са плътно обградени от мечовете на половината ти гарнизон.
— Вие двамата, не мърдайте, докато вземем оръжията ви! — нарежда Естебан.
— Нашият господар, Ал Акбар, ще отмъсти за това предателство! — изсъсква ниският „мавър“.
Естебан се разсмива подигравателно.
— Ал Акбар сигурно ще бъде доста изненадан да научи, че има такива поданици. А колкото до истинския ви господар, скоро ще разберем кой е той. Не мърдай! Пусни кинжала на земята, или си мъртъв!
С дрезгав кикот ниският запраща кинжала… към гърба на своя спътник. Стоманата звънва в стомана — пъргавият Алварес е протегнал меча си, за да отбие хвърленото оръжие. Не успява напълно — кинжалът се хлъзва по острието, но макар и отбит настрани, продължава полета, за да одраска леко пръстите на високия „мавър“. В следващия момент ниският дръпва чалмата от главата си и захапва единия й край, сетне глухо изпъшква и рухва на земята. Отрова! Погледът ти пада върху високия, който с ужас гледа одрасканата си ръка. Разбираш, че и той е обречен… ако светкавично не предприемеш нещо!
Какво ще направиш?
Ще го оставиш да умре — мини на 35.
Ще викнеш на Естебан да отсече одрасканите пръсти — продължи на 235.
Ще наредиш на Естебан да отсече одрасканата ръка до рамото — прехвърли се на 184.
138
Взимаш от масата в дъното на стаята мастилницата и перото, поколебаваш се още миг, после бавно поставяш подписа си до този на Ал Акбар. Посипваш прясното мастило с пясък, изчакваш малко и подаваш пергамента на дребния пратеник.
— Да се слави името на Аллаха, както и да го наричат различните му чеда, и в щастие и мир да живеят! — възкликва мавърът. Очите му искрят. За всеки случай той духва няколко пъти върху подписа ти, след това навива пергамента и го прибира в гънките на дрехата си. — Време е за нас да си тръгваме, за да отнесем на своя повелител колкото се може по-бързо добрата вест — той и без това вече е твърде нетърпелив!
— Почакайте малко — прекъсваш го ти. — Късно става, бъдете поне тази нощ мои гости…
— О, не, не, ваше благородие — мазно се ухилва мавърът. — Ценим високо удоволствието да вечеряме с вас, но наш дълг е да бързаме.
Със съжаление поклащаш глава и изпращаш гостите до конюшнята. Там те яхват конете си и преминават в галоп през отворените порти на замъка.
Мини на 197.
139
След неуспешния опит за подкоп и провала на масовия щурм, маврите продължават обсадата по-умерено. От време на време организират по някоя атака, ала в напора им вече няма предишната острота. Стрелбата със заразени стрели продължава още известно време, докато ти хрумва коварна идея и нареждаш на своите войници да използват тези стрели за маврите. Преди да е минал и ден, по вас вече летят само обикновени стрели — Абдула ибн Таруми е разбрал, че по някаква причина не е успял да разпали чума в замъка и сега обсадените бият с неговите камъни по неговата глава. Целта му вече не е да превземе замъка с един удар, а да види докога ще издържите обсадата. Знае, че по цяла Испания годината е била гладна, и че едва ли имаш много жито в хамбарите си. Но дали е така?
Осигурил ли си неприкосновен запас от 50 товара жито -чрез допълнителен данък или покупка от търговеца дон Мигел?