Да — мини на 196.
Не — продължи на 228.
140
Естествено, отец Фиделиус не ти вярва нито за миг. Въпреки всичките ти усилия да го убедиш, той се вбесява все повече и накрая напуска замъка с яростен крясък:
— Сянката на Сатаната е паднала над това място! Дано Всевишният се смили над душите ви.
Отбележи, че губиш 10 точки престиж пред църквата и продължи на 9.
141
Когато след шест дни маврите пристигат, ти се смайваш от множеството им. От стената на замъка неверническите пълчища изглеждат като мравуняк, покрил цялата равнина наоколо.
— Може да има осем хиляди, а може и десет — промърморва до теб пребледнелият Естебан.
От височината добре различаваш сред челните редици една облечена изцяло в черно фигура. След усилено суетене огромната маса маври тръгва към замъка Рохалор, оставяйки само около хиляда и петстотин души около замъка ти.
— Към два пъти повече от нас са — отбелязва Естебан. — Срещу толкова ще можем да издържим без проблеми, а две седмици нощни нападения ще ги изтощят дотолкова, че ще можем да излезем от замъка с пълна сила и да ги разгромим в пряк двубой.
— Ако имаме тези две седмици — мрачно отговаряш ти. Съмнението, че отец Фиделиус може да е бил прав, вече се е превърнало в увереност. Но е късно да поправиш грешката си.
След два дни тя дава първите си плодове. Неголяма групичка конни маври донася и забива пред рова на замъка дълъг прът с набучена на него човешка глава. С ужас разпознаваш изкривеното и окървавено лице на Родриго де Рохалор. А от най-високата кула на замъка виждаш как пълчището маври се ниже в далечината от Рохалор към Валамирас.
След още четири дни до главата на Родриго щръква и тази на Хуан, а след още един ден — набитият на кол отец Фиделиус. Маврите потеглят към Саланеда, а след това и към Моренитас, но се връщат оттам разочаровани — двамата барони са избягали.
Обсадата на замъка ти трае около седмица, въпреки непрекъснатите контраатаки. Накрая останалите живи от хората ти са буквално погребани под мравуняка от маври и скоро главата ти се присъединява към останалите две. Така завършва животът на арманилския граф Диего де Алтасар — силен и добър владетел, но не винаги достатъчно разумен.
142
Далеч преди конниците да ви настигнат, из въздуха се раздава свистене и десет маври излитат от седлата. Смаян си от точността и убийственото попадение на английските стрелци — та това са повече от двеста крачки разстояние! Преди да се опомниш, втора вълна стрели поваля още десет от нападателите. Останалите десет, стреснати от безмилостната гибел, която за броени секунди е покосила две трети от отряда им, се разколебават и спират нападението. Но вече нищо не може да им помогне. Третата вълна стрели ги поваля до последния човек. Въодушевеният рев на маврите, който се е надигнал при изскачането на конниците, изведнъж замлъква. Предните им редици започват полекичка да се отдръпват назад.
— Не можахте да ме победите в честен двубой. Не успяхте и с подлост — обръщаш се ти към тях. — Няма да можете да превземете и замъка ми. По-добре си вървете!
След това им обръщаш гръб и заедно със спътника си тръгваш към замъка. Никой от маврите не прави втори опит да ви нападне — трийсетте трупа, пръснати из полето, са твърде нагледна поука.
Мини на 132.
143
— Да, унищожих го — спокойно потвърждаваш ти. — Двамата с отец Фиделиус изгорихме пергаментите. Ето, той е тук и може да потвърди.
Челюстта на ибн Таруми провисва. По челото му мигновено избиват едри капки пот.
— Лъжеш! — отчаяно повтаря той.
Мини на 61.
144
Докато Естебан излиза, ти озадачено се почесваш по тила. Маври? При теб? Никога не си имал каквото и да било вземане-даване с маврите. Може би шейх Ахмед бен Джубеир, когото пощади преди време, е решил да те навести? Или халиф Ал Акбар от съседния Мосадирски халифат иска някакво търговско споразумение? Или…
Преди да си изредил на ум всички възможности, вратата на стаята се отваря и пред теб застават двама души, следвани от Естебан, който многозначително е положил ръка върху дръжката на меча си. Оглеждаш ги. Чалми, смугли лица, бради, характерните източни дрехи, празни ножници от ятагани на кръста — браво на Естебан, все пак не ги е пуснал при теб въоръжени. Неволно ти хрумва, че ако някой не е виждал през живота си мавър, трябва да му покажат тези двамата — по-„мавърски“ маври никога не си срещал.