Посетителите смутено пристъпват от крак на крак и се оглеждат към придружителя си. Кимваш на Естебан. Той се поколебава за момент, после излиза.
— Благословен да бъде в името на Аллаха този дом! — покланя се по-високият мавър, щом оставате насаме.
— И Господ да бди над пътниците, които го посещават — отвръщаш с усмивка ти. Колкото и да са непримирими християнството и ислямът, все пак не бива да се караш с гостенин за религия, още преди да сте разменили две думи. — Чувствайте се тук като в собствен дом и разкажете какви пътища ви водят насам!
— С прискърбие научихме за безвременната смърт на Вашия уважаван баща, господин графе — проговаря вторият, по-дребен и шишкав. Очичките му проблясват към теб, и ти внезапно усещаш, че това е хитър и изобретателен човек. — Надявам се да е отишъл право в средата на рая. Достоен мъж беше старият граф. Единствен той съзря мъдростта на нашия повелител Ал Акбар. И затова щедро му бе обещано — помогне ли ни, сам ще стане шейх и повелител на цялата земя, която наричате херцогство Алма.
Мини на 112.
145
— Съжалявам, отче — казваш ти. — Не ми оставяте друг избор, освен да заявя, че брат Доминик е твърде ценен помощник, за да го прогоня. Ала от все сърце повтарям поканата си да намерите заедно със своите монаси закрила зад крепостните стени на Алтасар.
— А вие не ми оставяте друг избор, освен да откажа — тросва се абатът. — Прощавайте, графе, мислех ви за благочестив и богоугоден човек. Сега виждам, че жестоко съм се излъгал. Дано Господ бъде милостив към душата ви!
С тези думи отец Фиделиус напуска замъка и се отправя на север, последван от монасите си. Дълбок смут настава в душите на всички защитници. А когато многохилядните мавърски пълчища обграждат Алтасар, хората ти съвсем падат духом. Защитата е слаба, обезверена и недостатъчна, тъй че не успява да отбие дори първия щурм. На крепостната стена загиваш и ти, пронизан от вражеско копие.
146
На следващата сутрин както обикновено стоиш върху стената на замъка, когато от лагера на маврите се задава към вас фигура в черно. Няма нужда да ти обясняват кой е това.
Абдула ибн Таруми идва на стотина крачки от портата и се провиква:
— Хей, самозван благороднико! Стига си се крил като плъх зад тези стени! Викам те на честен двубой, човек срещу човек! Ако имаш смелост, излез!
— Май си сменил малко тона от предишния път — отговаряш ти. — Да не би решението случайно да се дължи на големите успехи в превземането на замъка?
Абдула ибн Таруми промърморва нещо, което не успяваш да чуеш добре. След това отново се провиква:
— Ако те е страх, кажи си! Всички знаем, че правоверният е по-умел от неверника!
— Напротив, Абдула ибн Таруми — отговаряш ти. — Всеки християнин струва повече и от най-добрия мавър. И последният от нас е по-добър от теб в каквото и да било, затова просто не искам да те посрамя пред твоите хора — нали те наричат Махди.
Естествено, разговорът се чува отлично в стана на маврите. И това кара Абдула ибн Таруми да избухне:
— По-добър? Един правоверен струва хиляда пъти повече от всяко неверническо куче! Призовавам на дуел теб или който и да е от вас, в каквото пожелае — оръжие, ум, вяра, каквото поискате! Ще ви смачкам така, както само истинският правоверен може да смачка неверника! Имате един час за размисъл, след това ще смятам, че между вас няма човек, способен да ми се противопостави в каквото и да било!
Думите му не смущават особено защитниците на замъка, които добре разбират, че проповедникът просто е принуден да призове някого на дуел, за да закърпи пострадалата си репутация и поне малко да промени хода на събитията. Отбележи си, че печелиш по 10 точки престиж пред войниците и прислугата си и пред бароните.
Но за разлика от тях, ти осъзнаваш, че нещата не са толкова розови. Откажеш ли да приемеш предизвикателството, съотношението в бойния дух бързо ще се промени. Трябва да намериш достоен противник на Абдула ибн Таруми.
Мини на 70.
147
Една вечер тъкмо се каниш да си легнеш, когато неочаквано на вратата на стаята ти се потропва.
— Влез! — подвикваш ти и след миг пред теб се появява Пако, покрит с прах от дългия път.
— Господарю, връщам се от пътуването до Мосадир. Водя ви гостенин, ако нямате нищо против.
Кимваш и махваш с ръка към вратата. Какво можеш да имаш против — верният Пако не би довел кого да е.
— Добре, покани го да влезе.
Гостенинът е висок мъж с бяло наметало от камилска вълна, чиято качулка закрива лицето му. Питаш се кой ли може да е, но отговорът не закъснява. Когато човекът с енергичен жест отмята качулката назад, виждаш къдравата черна брада и орловия нос на познатия ти шейх Ахмед бен Джубеир.