— Лъжеш! — едва смогва да изрече той.
Вместо отговор, отец Фиделиус поема от ръцете на един войник запалена факла и я свежда към струпаните пред него пергаменти, обилно заляти с катран. Лумват пламъци. Когато ръкописът се разгаря както трябва, абатът го изблъсква отвъд ръба.
— Ето ти гнусните писания! Къде е сега твоят Аллах, та не ги спаси?
С див рев черният проповедник се хвърля върху горящите пергаменти, опитвайки да ги изгаси с тялото си. Но вече нищо не може да спаси древния ръкопис. Най-сетне, обгорял и стенещ от болка, Абдула ибн Таруми яхва коня си и поема обратно. Само след четвърт час над целия вражески лагер се надига воят на хиляди хора.
Мини на 182.
20
Дните отново се нижат един подир друг и владетелските грижи поглъщат цялото ти внимание. След сушавата пролет реколтата на жито е слаба. Когато пристига дон Мигел, старият търговец на зърно, комуто винаги си продавал излишъците си, трябва да го посрещнеш с празни ръце.
— Съжалявам искрено, дон Мигел. Зърното, което събрах, едва ще ми стигне да изкарам до следващата реколта. Годината е лоша.
— Зная, господарю. По цяла Испания няма зърно и тази година съм внесъл от чужбина, вместо да изнасям натам — печално се усмихва дон Мигел. — Не го продавам евтино, но вие от години сте ми добър клиент и за вас ще направя отстъпка. Какво ще речете за по пет пиастри на товар жито?
Цената наистина не е от най-скъпите, особено за гладна година. А петдесетина товара жито биха се отразили доста добре на празния ти хамбар. Никога не е зле човек да има малко запас за черни дни.
— Много разумно е да купите, господарю. Маврите също са изгладнели и слушат охотно призивите на някакъв нов техен проповедник, Абдула ибн… ибн…
— Ибн Таруми? — подсказваш ти.
— Точно така — кимва търговецът. — А пък той ги призовава на свещена война срещу християните, да си вземат със сила от тях и земи, и храна. Та кой знае дали един ден няма замъкът ви да бъде обсаден и тогава храната ще е от полза.
Ще купиш ли от дон Мигел петдесет товара жито за двеста и петдесет пиастри? Ако вземеш такова решение, отбележи си загубата на пиастрите и придобивката на житото — а също и това, че печелиш 10 точки престиж пред хората от замъка.
Възможно е и друго решение — да обложиш селяните с допълнителен данък в натура и така да събереш тези петдесет товара жито. Но повечето войници и слуги в замъка са от простолюдието, тъй че с подобен ход неминуемо ще загубиш 10 точки престиж пред тях.
Попълни дневника и премини на 64.
21
Изпращаш монасите до портата и се връщаш дълбоко загрижен. Загадките от снощи не ти дават покой. Какво означава всичко това?
Мини на 80.
22
— Не позна! — разсмива се дрезгаво Абдула ибн Таруми. — Всеки измежду богатите, дори и най-бедният, е по-богат от всеки измежду бедните, дори и от най-богатия! Толкова проста гатанка, а ти и нея не можеш да отгатнеш! Че ние я задаваме на децата си!
Отбележи си, че губиш една точка.
— И ние задаваме много гатанки на децата си — усмихва се Хуан, без дори да трепне. — Искаш ли да чуеш в отговор една от тях? Да те видим как ще се справиш с нея.
— Хо-хо! Давай тогава, да я чуем каква ще да е!
Мини на 13.
23
— Тази логическа измислица е еднакво приложима за Бог и за Аллах — отвръща накрая Абдула ибн Таруми.
— Но, както вече се разбрахме, може да съществува само един от тях — напомня отец Фиделиус.
— Така е. Само че твърдението ти не може да докаже, че съществува точно Бог, но не и Аллах — защото Аллах също притежава всички съвършенства. Така ли е?
Мини на 234.
24
Отчаяно напрягаш цялото си красноречие.
— Но, брат Доминик, отец Фиделиус е най-видният служител на църквата в цялото графство! Как да му противореча заради твоя каприз? Пък и ето, той се съгласи да остане под един покрив с теб! Ти поне си монах, знаеш църковните устави, дал си обет да се подчиняваш на по-старшите по сан. Ето ти шанс — не се иска дори да се подчиняваш, просто приеми протегнатата ти ръка. Нали и Спасителят повелява във всичко да проявяваме смирение…
— Когато давах обет да се подчинявам на по-старшите, мислех, че всичко в църквата служи единствено на Светлината — мрачно отвръща монахът. — Едва по-късно разбрах, че много от нейните слуги всъщност са подвластни на Мрака. На Незнанието, на Лъжата, на всичко това, което се нарича зло. С подобно зло човек може да се бори единствено чрез познание — познанието, на което те пречат с всички сили. Затова няма да приема ръката му, колкото и пъти да ми я протяга. Сбогом, графе, и дано имате късмет срещу маврите с такъв поддръжник!