Замаяно от удара, животното извива настрани и опитва да се измъкне към храсталака. Оттам обаче със звън излита стрела и се забива в шията му. За момент глиганът спира и това забавяне ти е достатъчна, за да се приближиш и да го пронижеш с копието.
Поглеждаш Родриго — нещо май не е много радостен от това, че друг уби глигана. А когато от храсталаците излиза Хуан с лък в ръка, лицето му окончателно помръква. Ала този път Хуан няма намерение да се шегува с него. Дори напротив — настроен е великодушно.
— Страхотен удар, Родриго! — възкликва дребният ви приятел. — Ако не беше ти, глиганът досега да е в другия край на гората.
— Точно така, точно така — потвърждаваш и ти, намигайки лукаво на Хуан.
Очите на Родриго проблясват и той гордо изпъчва гърди.
— А съм бил сънен, а? Само се заяждате с човека…
Мини на 159.
35
След коварството, което прояви, този човек не заслужава да живее. Но в оставащите минути искаш да му зададеш няколко въпроса. Тичешком изхвръкваш на двора и през кръга от стражи пристъпваш към измамника, чието лице вече се гърчи в предсмъртни спазми.
— Е, лъжливи мавре! Кажи поне кой те изпрати, преди да умреш!
Високият се поколебава за момент, после решително поклаща глава:
— Бих ти казал, граф Диего де Алтасар, но не мога. Имам жена и четири деца, а ако издам нещо, те всичките ще бъдат набити на кол. И децата също. По-добре да умра, без да разкажа истината!
— Кажи поне само едно! — настояваш ти. — Испанец ли си?
— Не мога да ти кажа. Пък и сигурно си се досетил… Е, моето време идва. Прощавай, графе.
Високият бавно се смъква на колене — отровата малко по малко взима своето. Той обаче се бори мъжки и виждаш, че имаш възможност за още един, последен въпрос.
Какво ще го попиташ?
Дали зад това стои кралят — мини на 214.
Дали иска да бъде изпълнено едно последно негово желание — продължи на 56.
Дали да бъде погребан като християнин — прехвърли се на 10.
36
— Е, Абдула ибн Таруми? — казва Хуан. — Не можах да те надвия, но и ти не успя да ме победиш. Сега ще си вземеш ли обратно думите, че си по-добър във всичко от който и да било християнин?
— Пред теб мога и да ги взема, християнино — отвръща проповедникът, — но пред моите хора — никога! Ако го сторя, те ще престанат да вярват, че съм светец и водач. А на мен тази вяра ми е нужна. Затова, каквото и да стане, вие ще изгубите този дуел. Ако не сте го разбрали още, значи сте много, ама много глупави!
И той побягва към лагера.
Мини на 47.
37
До обяд в противниковия лагер цари затишие. След пладне обаче няколко групички маври заедно с двайсетина каруци се запътват към манастирската гора. Когато се връщат по залез слънце, каруците са пълни с прясно отсечени трупи. А на разсъмване неверниците подхващат трескава работа и към вечерта пред вас се издигат три примитивни, но ефикасни бойни съоръжения — един таран и две стенобитни машини. Над всяка от машините е изграден солиден покрив, застлан с яки греди и дебел слой слама, така че през него не би могло да проникне и копие, изстреляно от катапулта. Каквато, впрочем, ти така или иначе нямаш.
На следващата сутрин таранът е поставен срещу вратата, а двете стенобитни машини — срещу зидовете отляво и отдясно. Укрити под солидните навеси, маврите раздвижват машините. Скоро вратата и стените се разтърсват от тежките им удари.
Ремонтирал ли си това лято стените и вратата на замъка?
Да — мини на 12.
Не — продължи на 178.
38
Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:
— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела пред стените на замъка и ще получиш отговор!
Преди да са минали и пет минути, черният кон на ибн Таруми бясно препуска към Алтасар. Пред портата проповедникът спира и вдига глава нагоре.
— Какво ще ми кажеш, графе? И защо не пожела да говорим насаме? Нима не разбра писмото ми?
— Разбрах го — отвръщаш ти. — Но тайната среща е излишна, защото онова, което ще ти кажем, трябва да стане известно на всички. Говорете, отче Фиделиус.
По лицето на абата се изписва дива радост.
— Невернико! — извиква той с изтънял от вълнение глас. — Вече никой не ще намери сатанинските ръкописи, защото отдавна отидоха там, където им е мястото — в огъня! Дори и да умра сега, до последния си миг ще благославям Всевишния, че ми позволи да извърша това свято дело.