— Синът ти си въобразява, че е някой, понеже тия богаташи го разиграват като циркова маймуна — казвал мрачно той, кипящ от злоба.
Един прекрасен ден, малко преди да се навършат три години от първото посещение на дон Рикардо Алдая в шапкарница „Фортуни и синове“, шапкарят оставил Кимет да отговаря за дюкяна и му казал, че ще се върне по пладне. Без окото му да мигне, той се изстъпил в кабинета на консорциума Алдая на Пасео де Грасия и пожелал да се види с дон Рикардо.
— И за кого имам честта да предам? — надменно попитал един чиновник.
— За личния му шапкар.
Дон Рикардо го приел леко изненадан, но добре настроен, като си мислел, че Фортуни вероятно му носи някоя фактура. Дребните търговци никога не проумяват напълно правилата на протокола, когато става дума за пари.
— Кажете, приятелю Фортунато, какво мога да направя за вас?
Без да го усуква, Антони Фортуни се заел да обясни на дон Рикардо, че дълбоко се е заблудил по отношение на сина му Жулиан.
— Синът ми, дон Рикардо, не е такъв, за какъвто го мислите. Напротив, той е невежо и мързеливо момче без никакви дарби освен тия превземки, с които майка му му пълни главата. Никога няма да постигне нещо, повярвайте ми. Липсва му амбиция, характер. Вие не го познавате, а той много умее да залъгва чуждите хора, да ги накара да мислят, че от всичко разбира, а всъщност не знае нищо за каквото и да било. Посредствен е и това си е. Аз го познавам по-добре от всеки друг и си помислих, че трябва да ви предупредя.
Дон Рикардо Алдая изслушал тази реч мълчаливо, без дори да мигне.
— Това ли е всичко, Фортунато?
Индустриалецът натиснал един бутон на бюрото си и след няколко мига на вратата на кабинета се появил секретарят, който бил приел шапкаря малко преди това.
— Нашият приятел Фортунато си тръгва, Балселс — заявил дон Рикардо. — Бъдете така любезен да го изпратите до изхода.
Леденият тон на магната не се понравил на шапкаря.
— С ваше позволение, дон Рикардо: името ми е Фортуни, не Фортунато.
— Както и да е. Вие сте много тъжен човек, Фортуни. Ще ви бъда признателен, ако не идвате повече тук.
Щом се озовал отново на улицата, Фортуни се почувствал по-самотен от когато и да било, убеден, че всички са против него. Едва няколко дни по-късно важните клиенти, спечелени благодарение на връзката с Алдая, започнали да изпращат съобщения, че си оттеглят поръчките и приключват сметките си. За броени седмици се наложило да освободи от длъжност Кимет, защото в дюкяна нямало достатъчно работа и за двамата. В края на краищата, казвал си Фортуни, младежът и без друго не струвал. Посредствен и лентяй, като всички останали.
Някъде по това време хората в квартала започнали да коментират, че господин Фортуни изглежда все по-стар, по-самотен, по-начумерен. Вече не разговарял с почти никого и по цели часове седял затворен в дюкяна си без никаква работа, гледайки със смесица от презрение и копнеж как хората, преминават от другата страна на тезгяха му. По-късно се заговорило, че модата се променя, че младите хора вече не носят шапки — а онези, които все пак носели, предпочитали да ходят в други магазини, където се продавала конфекция с различни размери, с по-актуални модели, а и на по-ниски цени. Шапкарница „Фортуни и синове“ бавно потънала в тъмно и безмълвно вцепенение.
Всички само ме чакате да умра, казвал си Фортуни. Може пък и да ви направя това удоволствие.
Не си давал сметка, че отдавна е започнал да умира.
След онзи инцидент Жулиан се втурнал още по-навътре в света на Алдая, в единственото бъдеще, което можел да си представи — бъдеще с Пенелопе. Така преминали почти две години на опасно въжеиграчество, през които двамата живеели в своята тайна. Сакариас посвоему бил отправил предупреждение още преди много време. Около Жулиан пълзели сенки, които скоро щели да затворят кръга си. Първият знак се явил през един априлски ден на 1918 г. Хорхе Алдая щял да навърши осемнайсет години и баща му, изпълнявайки ролята на велик родоначалник, решил да организира (или по-скоро да нареди да се организира) грандиозно тържество, което синът му не желаел и на което самият дон Рикардо нямало да присъства. Под предлог, че е зает с важни делови ангажименти, той щял да се срещне с една прелестна дама, току-що пристигнала от Санкт Петербург, в синия апартамент на хотел „Колон“. Къщата на Авенида дел Тибидабо била превърната в същински цирк заради събитието: стотици фенери, флагчета и сергии украсявали градината за радост на гостите.