При допира на свещта котелът се запали с буен пламък, който предизвика металически грохот. Затворих капака и се отдръпнах назад, все по-малко уверен в разумността на моя план. Котелът като че ли теглеше с известна трудност и аз реших да се върна на приземния етаж, за да проверя дали моите действия са довели до някакви практически резултати. Качих се по стълбата и се върнах в големия салон, където се надявах да намеря Беа, но от нея нямаше и следа. Пресметнах, че е изминал почти цял час от идването ми и страхът, че обектът на моите трепетни желания няма да се появи, болезнено се изостри. За да премахна безпокойството, реших да продължа с отоплителните подвизи и тръгнах да търся радиатори, които да потвърдят, че успешно съм възкресил котела. Всички, които намерих, осуетиха надеждите ми; бяха ледени като айсберги. Всички освен един. В стаичка, не по-голяма от четири-пет квадратни метра — всъщност баня, която явно се намираше точно над котела — усетих известна топлина. Коленичих и с радост установих, че плочките на пода са леко затоплени. Именно така ме завари Беа — клекнал на пода и опипващ плочките на банята като идиот, с лепната на лицето глуповата магарешка усмивка.
Когато хвърлям поглед назад и се опитвам да възстановя събитията от онази нощ в имението на Алдая, единственото извинение, което ми идва наум, за да оправдая държането си, е да заявя, че на осемнайсет години, по липса на изтънченост и по-голям опит, една стара баня може да ти изглежда същински рай. Трябваха ми само няколко минути, за да убедя Беа да вземем одеялата от салона и да се затворим в тази миниатюрна стаичка, без друга компания освен две свещи и някои принадлежности за баня, които изглеждаха като музейни експонати. Основният ми аргумент — климатическият — бързо впечатли Беа. Топлинката, която излъчваха плочките на пода, разсея първоначалните й страхове, че съм обзет от безумното намерение да подпаля къщата. После, в смътната червеникава светлина на свещите, докато я събличах с треперещи пръсти, тя се усмихваше и търсеше погледа ми, показвайки, че каквото и да ми хрумне — тогава и винаги, — на нея то вече й е хрумнало.
Спомням си я седнала с гръб към затворената врата на онази стаичка, с отпуснати встрани ръце, с обърнати към мен длани. Спомням си как дръзко вдигаше лице нагоре, докато галех шията й с върховете на пръстите си. Спомням си как взе ръцете ми и ги сложи на гърдите си, и как потрепваха очите и устните й, когато улових зърната и ги стиснах в захлас, как се плъзна на пода, докато търсех с устни корема й, и как белите й бедра ме приеха.
— Правил ли си това преди, Даниел?
— В сънищата си.
— Сериозно те питам.
— Не. А ти?
— Не. Дори и с Клара Барсело ли?
Засмях се, навярно на самия себе си.
— Какво знаеш ти за Клара Барсело?
— Нищо.
— Аз пък още по-малко — рекох.
— Не ти вярвам.
Наведох се над нея и я погледнах в очите.
— Никога не съм правил това с която и да е.
Беа се усмихна. Ръката ми се плъзна между бедрата й и аз се хвърлих да търся устните й, вече убеден, че канибализмът е върховното въплъщение на мъдростта.
— Даниел? — прошепна едва чуто Беа.
— Какво? — попитах аз.
Отговорът така и не стигна до устните й. Внезапно един студен полъх изсвири под вратата и в онази безкрайна секунда, преди вятърът да угаси свещите, погледите ни се срещнаха и почувствахме, че илюзията на момента е разбита безвъзвратно. Трябваше ни само един миг, за да разберем, че от другата страна на вратата има някой.
Видях как на лицето на Беа се изписа страх и миг по-късно мракът ни покри. После дойде и ударът по вратата — брутален, сякаш стоманен юмрук се стовари върху нея, почти изтръгвайки я от пантите.
Усетих как тялото на Беа рипна в тъмното и я обгърнах с ръце. Отдръпнахме се в другия край на помещението, точно преди вторият удар да блъсне вратата и да я запрати със страшна сила към стената. Беа извика и се притисна към мен. За миг не виждах нищо друго освен синята мъгла, пълзяща откъм коридора, и струйките дим от угасналите свещи, които се виеха нагоре като змии. Рамката на вратата хвърляше подобни на зинала паст сенки и на мен ми се стори, че съзирам една ъгловата фигура на самия праг на мрака.