— Фумеро — промълви Фермин, потръпвайки само при споменаването на неговата Немезида.
— Същият. Както тъкмо казвах, защитникът на градската безопасност, току-що завърнал се от победоносен набег над заведение за нелегални залози и надбягвания с хлебарки, разположено на улица „Вигатанс“, бил осведомен за произшествието от разтревожената майка на Пепет Гуардиола — едно от липсващите момчета, предполагаем мозък на бягството от приюта. Щом чул това, бележитият инспектор, който очевидно бил гаврътнал дванайсет кафета с коняк подир вечеря, решил да се намеси в тази работа. След като разучил утежняващите обстоятелства, Фумеро информирал дежурния сержант, че такъв педерастлък (цитирам това слово в най-голия му буквален смисъл, въпреки присъствието на една млада дама, само заради документалната му стойност относно описваните събития) заслужава добър урок и че е нужно часовникарят — а именно дон Федерико Флавиа и Пужадес, ерген, родом от Риполет — за свое добро и заради безсмъртните души на монголоидните деца, чието присъствие било случаен, ала решаващ фактор в казуса, да прекара нощта в общата килия в подземието на участъка, в компанията на подбрана плеяда от главорези. Както навярно ви е известно, въпросната килия е прочута в криминалния свят със своите негостоприемни и опасни санитарни условия, и включването на един обикновен гражданин в списъка на гостите й винаги е повод за веселие, защото привнася елемент на развлечение и новост в еднообразието на затворническия живот.
На това място дон Анаклето се зае да нахвърли кратък, но сърдечен портрет на жертвата, която всички ние, естествено, познавахме добре.
— Едва ли е нужно да ви припомням, че господин Флавиа и Пужадес е бил благословен с крехка и деликатна природа, сърдечна доброта и християнско благочестие. Ако някоя муха се вмъкне в работилницата му, вместо да я смачка с пантоф, той разтваря широко вратата и прозорците, тъй че насекомото, Божия твар, да бъде върнато от въздушните течения обратно в екосистемата. Дон Федерико, както добре зная, е човек набожен, силно вярващ и отдаден на различни енорийски дейности, ала цял живот е бил принуден да живее с една скрита порочна наклонност, която — в извънредно редки случаи — е взимала връх над него и го е пращала на улицата, пременен като лека жена. Способността му да поправя какво ли не — от ръчни часовници до шевни машини — винаги е била пословична, а личността му — високо ценена от всички, които го познавахме и посещавахме работилницата му, даже и от онези, които не гледаха с добро око на редките му нощни похождения, натъкмен с перука, гребен и рокля за фламенко.
— Говорите за него, сякаш е мъртъв — ужасено го прекъсна Фермин.
— Не е мъртъв, слава Богу.
Въздъхнах с облекчение. Дон Федерико живееше със своята осемдесетгодишна и напълно глуха майка, известна в квартала като „Ла Пепита“ и прочута с това, че изпускаше газове с ураганна сила, от които врабчетата падаха зашеметени от балкона й.
— Пепита бе в пълно неведение, че нейният Федерико — продължи учителят — е прекарал нощта в зловонна килия, където цяла дружина от сводници и главорези са го разигравали помежду си като курва на забава, след което — веднъж наситили се на слабата му плът — му дръпнали нечуван бой, докато останалите престъпници весело припявали: „Пеперудко, пеперудко, яж лайна, стара путко!“
Гробно мълчание се възцари в стаята. Мерседитас хлипаше. Фермин се опита да я утеши с нежна прегръдка, ала тя отскочи встрани.
19
— Представете си само картината — завърши дон Анаклето за всеобщ ужас.
Епилогът на историята съвсем не възроди надеждите ни. На сутринта един сив полицейски фургон стоварил дон Федерико пред вратата на дома му. Бил окървавен, с накъсана на парцали рокля, без перука и без колекцията си от изящни накити. Били уринирали върху него и лицето му било покрито с ожулвания и нарези. Синът на лекарката го открил, сгушен на прага, разтреперан и плачещ като дете.
— Няма правда, не, господине — обади се Мерседитас, заела позиция край вратата на книжарницата, далече от ръцете на Фермин. — Бедничкият, душа човек е и никога не се бърка в чуждите работи. Е, обича да се тъкми като циганка и да пее на сцена — че какво от това? Хората са лоши.