— Сигурен ли сте?
— И таз добра! Гарантирам ви, че ще се разпеят като Хора на момчетата от Монсерат.
23
Прекарах съботата в транс, закотвен зад тезгяха на книжарницата с надеждата да видя как Беа влиза през вратата като по чудо. При всяко иззвъняване на телефона се втурвах да вдигна слушалката, изтръгвайки я от ръцете на баща ми или на Фермин. Към средата на следобеда, след около двайсет обаждания от клиенти и никакви вести от Беа, започнах да приемам, че светът и моето жалко съществуване отиват към своя край. Баща ми бе отишъл да оцени една колекция в Сан Хервасио и Фермин се възползва от ситуацията, за да ми изнесе поредната си поучителна лекция за мистериите на любовната интрига.
— Успокойте се или ще получите камъни в жлъчката — посъветва ме Фермин. — Ухажването е също като тангото: абсурдна работа и чисто декоративни елементи. Но понеже вие сте мъжът, вие трябва да поемете инициативата.
Положението вече изглеждаше доста мрачно.
— Инициативата? Кой, аз да я поема?
— Какво искате? Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.
— Но Беа ми даде да разбера, че тя ще ми се обади.
— Ама вие наистина нищо не знаете за жените, Даниел. Залагам коледния си подарък, че това пиленце сега си седи вкъщи и гледа печално през прозореца като Дамата с камелиите, в очакване да я измъкнете от лапите на оня идиот, баща й, за да я вкарате в една неудържима спирала от похот и грях.
— Сигурен ли сте?
— Че то това си е чиста наука.
— Ами ако е решила, че повече не иска да ме вижда?
— Вижте, Даниел, жените — с някои забележителни изключения като вашата съседка Мерседитас — са по-умни от нас, или поне по-честно признават пред себе си какво искат и какво — не. Друг въпрос е дали ще го кажат на вас или на света. Изправен сте пред загадката на природата, Даниел. Жената е вавилонска кула, непонятен лабиринт. Ако й дадете време да размисли, изгубен сте. Запомнете: горещо сърце, хладен ум; това е кодексът на прелъстителя.
Фермин тъкмо се канеше да ми опише детайлно особеностите и техниките на изкуството на прелъстяването, когато камбанката на вратата звънна и моят приятел Томас Агилар влезе в книжарницата. Сърцето ми се преобърна. Провидението ми отказваше Беа, но затова пък ми изпращаше брат й. Злокобен вестител, помислих си. Томас имаше мрачно изражение и излъчваше известно униние.
— Какъв погребален вид имате, дон Томас — отбеляза Фермин. — Надявам се, че ще пийнете поне едно кафенце?
— Не бих отказал — отвърна Томас с обичайната си сдържаност.
Фермин му поднесе една чаша от микстурата, която държеше в термоса си и която излъчваше подозрителна миризма на шери.
— Случило ли се е нещо? — попитах.
Томас сви рамене.
— Нищо ново. Баща ми са го хванали дяволите и предпочетох да изляза да подишам малко чист въздух.
Преглътнах с мъка.
— Защо така?
— Иди го разбери. Снощи сестра ми Беа се прибра по никое време. Баща ми я чакаше буден и малко разлютен, както винаги. Тя отказа да обясни откъде идва и с кого е била и той изпадна в бяс. До четири часа сутринта й крещя, нарече я уличница и какво ли не, закле се да я прати в манастир; накрая се зарече, че ако някога се върне бременна, ще я изхвърли с ритници на шибаната улица.
Фермин ми хвърли разтревожен поглед. Усещах как по гърба ми се стича студена пот.
— Тази сутрин — продължи Томас — Беа се заключи в стаята си и цял ден не е мръднала оттам. Баща ми се разположи в трапезарията да си чете вестника и да слуша оперети по радиото, което е надул до дупка. В антракта на „Луиза Фернанда“ просто трябваше да изляза, защото иначе щях да се побъркам.
— Е, сестра ви сигурно е била с годеника си, не мислите ли? — подкачи го Фермин. — Това е съвсем естествено.
Опитах се да го ритна под тезгяха, но Фермин ми се изплъзна с котешка ловкост.
— Годеникът й отбива военната си служба — уточни Томас. — В близките две седмици няма да го пуснат в отпуска. Освен това, когато излезе с него, Беа се прибира най-късно в осем.
— Значи нямате никаква представа къде и с кого е била?
— Нали вече ви каза, че не знае, Фермин — намесих се аз, изгарящ от желание да сменя темата.
— И баща ви не знае, а? — настоя Фермин, който здравата се забавляваше.
— Не. Обаче се закле, че ще научи и ще размаже краката и физиономията на тоя тип, стига само да разбере кой е.