– Ще ти обясня веднага. Тези приятелчета, с които се занимаваме вече трети ден, имат детектор на лъжата, нали?
– Поне така пише в инструкцията.
– Това значи, че ще могат да разгадават кога човек блъфира и кога – не, нали?
– Не съм толкова сигурен, приятелю мой. Има тънка разлика между блъф и лъжа. Психологът от древния XXII век Роналд Фридрих е доказал невъзможността да се улови блъф при игра на покер с помощта на механично устройство. Именно затова махнаха детекторите на лъжата от орионските казина…
– Е, знам, но нищо не ни пречи да пробваме, нали?
– Освен факта, че Сюзън Келвин ще ни убие на секундата, в която разбере какво сме правили с безценните ѝ деца.
– Това, което човек не знае, не може да му навреди – изрецитира с присмех Джордж.
– Дори и да е така, пак нищо няма да се получи заради… заради… – Грег изведнъж спря на място, а очите му грейнаха.
– Приятелю, току-що ми хрумна как да изкараме някой-друг кредит за предстоящите си отпуски!
– Целият съм в слух.
– Ще организираме един турнир по покер между този тук… – Грег потупа корпуса на KN-95 – и Трип Гордън от „Логистика и счетоводство“. Нали знаеш, че той е цар на блъфирането?
– Надали има някой, който да не знае.
– Ще ги накараме да изиграя няколко партии покер, а междувременно ние ще спретнем едно залагане кой ще победи – човекът или машината.
– И кой ще е достатъчно глупав, за да заложи на човека? С този детектор на лъжата у него…
– Ние, колега. Ние ще заложим срещу… срещу Кени.
– Кени?
– Ами да – KN-95, съкратено Кени. А и в древни времена е имало някакъв филм – „Комарджията“, главната роля в който се е изпълнявала от един древен певец Кени Роджърс.
– Не съм го гледал.
– Няма и как да си го гледал, идиот такъв – говоря ти за твърде древни времена, когато киното е било двуизмерно.
– Както и да е, това няма значение. И откъде си толкова сигурен, че Кени ще загуби?
– Заради Законите на роботиката, Джорджи! Преди да започне турнирът, ние ще обясним на Кени, че ако победи, ще го разглобим на съставните му части. Тук ще включим Третия Закон, който задължава робота да се грижи за собствената си безопасност, доколкото това не противоречи на Първия и Втория Закони. След това направо ще му заповядаме да загуби, като по този начин вкарваме в употреба Втория Закон – „Роботът е длъжен да изпълнява заповедите на човека, доколкото тези заповеди не противоречат на Първия Закон“. А след това ще му кажем, че ако спечели, ние ще сме нещастни, тоест, ще ни бъде причинена вреда, а това автоматично задейства Първия Закон: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човек да бъде причинена вреда“. Работата ни е в кърпа вързана!
Останалите няколко дена преминаха в трескава подготовка и такава дълбока конспирация, че не само Сюзън Келвин и шефовете на станцията, но дори и ръководителите на отдели не знаеха нищо. За далаверата знаеха само заложилите.
Залаганията, както се и очакваше, вървяха като топъл хляб… и естествено всички залози бяха за Кени. Единствено Грег и Джордж бяха заложили по една годишна заплата за победа на Трип и всички посветени в заверата ги гледаха съжалително и/или подигравателно, когато се разминаваха с тях по коридорите. Кени бе закотвен в един празен склад, на който бе лепната табличка „Не влизай – радиация!“ и всички чакаха момента, в който д-р Келвин ще напусне станцията за час-два, за да обявят начало на турнира.
Най-сетне дългоочакваният ден дойде. Главният робопсихолог на „Ю Ес Роботикс“ бе извикана на Земята за кратко, за да свидетелства по някакво обвинение към робот, уж нападнал човек. В мига, в който совалката ѝ се отлепи от корпуса на станцията, складът, в който бе заточен Кени, се превърна в по-оживено място и от кръчмите на Процион III. Епичната битка между човека и машината можеше да започне!
* * *
… Когато и последният човек се изниза от склада, потупвайки съжалително Джордж и Грег по раменете, двамата конспиратори се стовариха върху най-близкия до тях контейнер и започнаха да си поемат дъх като риби на сухо. Мисълта за това как трябва да изкарат една година без никакви, ама абсолютно никакви пари ги караше да изпадат в тиха лудост.
– Да ти имам „железния“ план, колега… – избухна по едно време Джордж. – Какво, по дяволите, стана???
– Нямам ни най-малка представа – озъби се в отговор Грег. – Бях предвидил всичко…
– Както винаги, вие, двойка примати такива, не сте предвидили най-важното – човешкия фактор – донесе се глас иззад контейнера. Двамата скочиха като попарени:
– Доктор Келвин… ама вие не сте ли…