Аз се изправих и се извисих над нея в целия си ръст.
— В такъв случай няма какво повече да си кажем.
Тя стана, олицетворение на достойнството, убийцата, която беше убила толкова много от собствените си деца. Изгледахме се напрегнато и опасно продължително, а после тя си тръгна, без да каже дума.
Току-що си бях спечелила един враг.
38.
Не се отпуснах, докато не се уверих, че Високопочитаемата Сигна си е отишла, а след това веднага се втурнах в съседната стая, за да проверя как е Сидония. Тя беше опряла ухо до вратата — изглежда, че подслушваше.
— Защо просто не ѝ каза това, което искаше да чуе? — попита ме озадачена. — Можеше да се съгласиш да шпионираш Тирус, а после да му кажеш за предложението. Щеше да е стратегически правилно.
Не отговорих веднага, изненадана и ядосана от въпроса. Това усещане ме озадачи и ме накара за малко да запазя мълчание. Никога досега не се бях чувствала ядосана от Сидония. Тя беше учената, по-умната, истинският човек, който знаеше неща, за които аз не знаех нищо. Не бях свикнала да ѝ обяснявам очевидното.
— Защото не можех да постъпя така с Тирус — отговорих бавно.
— Защо?
Изведнъж мускулите ме заболяха, изгаряха от нужда да се напрегнат, да се движат до пълно изтощение. Минах покрай Дония и закрачих из стаята, като вдишвах дълбоко, за да успокоя мислите си.
— Ядосах се, че тя иска да ме използва срещу него — отговорих.
Дония не познаваше Тирус. Не можеше да ме разбере.
— Виж какво, тя е негов враг. Собствената му баба. Ако беше станало на нейното… — Усетих засилващия се гняв у мен и не довърших.
— Немезида! — Тихият ѝ глас ме накара да се обърна. Беше скръстила ръце на гърдите си. Видях я да въздъхва дълбоко. — Ти… харесваш Тирус, нали?
Днес за втори път почувствах, че се изчервявам. Изведнъж усетих, че не мога да издържа на погледа ѝ.
— Не съм казала това.
Чух тихите ѝ стъпки по килима. А после хладната ѝ ръка се плъзна върху моята и я стисна.
— Радвам се.
Думите ѝ ме огорчиха още повече. Нямах причина да се радвам на чувствата си към Тирус. Те ме притесняваха, а и определено бяха невъзможни. Единственото човешко същество, за което трябваше да ме е грижа, стоеше пред мен и държеше ръката ми! Но сега ме беше яд дори на нея, и то заради него, а от това се чувствах много глупаво.
Поех си с мъка въздух през носа, преди отново да заговоря:
— Наистина ли се радваш? Не мислиш ли, че това е измяна?
— Измяна?
— Това, че аз… че аз изпитвам това към някой друг.
Лицето ѝ помръкна и тя едва-едва се усмихна.
— Просто съм доволна, че чувстваш нещата. И което е по-важно, позволяваш си да ги чувстваш. Тъкмо това се надявах да стане с теб. — Дония извърна бързо глава. — Единственото, което някога съм искала, е ти да си щастлива.
Преглътнах. Не заслужавах такова съчувствие.
— Аз живея за теб, Дония, а не за Тирус.
— Може би просто искам да живееш за себе си — рече тихо тя.
Дония вярваше, че привързаността ми към Тирус безспорно е нещо хубаво. Не бях съгласна с нея, особено когато се появих на следващата вечеря на фамилията Домитриан. Дойдох като гостенка на Тирус, а Сигна беше поканила…
Елантра.
— Седни до Тирус, скъпа. — Сигна беше по-любезна към Елантра, отколкото към когото и да е било от хората от собствената си кръв.
Елантра беше във възторг от оказаното ѝ внимание и деликатно се премести на стола от другата страна на Тирус.
Но той като че ли не беше недоволен от това.
— За мен е неочаквано удоволствие да ви видя, Високопочитаема Пасус — каза ѝ Тирус.
Единствената тайна, която не бях споделила с него, беше появата на Дония. Просто изчаквах подходящия момент да му я разкрия. Разбира се, след посещението на Сигна във вилата веднага отидох на Александрия, за да го уведомя за разговора ни.
В този ден той дойде при мен в големия кабинет на библиотеката му, под огромния прозорец, който гледаше към алеята Бърневал.
— Значи баба ми е доволна от влиянието, което оказваш върху мен — рече той, загледан замислен в звездния пейзаж и преплел пръсти под брадичката си. — Обаче не харесва теб.
Забележките на Сидония по този повод бяха още пресни в главата ми и почувствах нужда да се извиня.
— Трябваше да се съглася да ѝ сътруднича. Беше глупаво от моя страна открито да изразя презрението си към нея.
Той вдигна бързо очи към мен и внимателно ме изгледа.