— Защо ѝ отказа?
Въпросът ме преряза повече, отколкото предполагаше Тирус. Почувствах как бучката отново засяда в гърлото ми от загриженост за него, а също така и защото не можех да призная, че бях възмутена от предложението заради него.
— Не знам.
Тирус продължи да ме наблюдава проницателно още няколко секунди, а после се усмихна.
— Всъщност трябва да ти кажа, че това е добра новина.
Нищо не разбирах. Чувствах се така уморена, като след дълги часове напрегната тренировка.
— Как така?
Той се изправи и скръсти ръце на гърдите си, загледан навън в малкия отрязък от вселената, който щеше да наследи.
— Щом като баба ми иска да ми влияеш, това означава, че е решила, че си струва да го правиш. Означава, че съм се издигнал достатъчно в очите ѝ, за да иска да инвестира известни усилия в мен. Това, от една страна, или пък чичо ми вече не се ползва с благоволението ѝ както преди.
Думите му ме стреснаха.
— Дори и благоволението ѝ да се е променило, ти не можеш да ѝ имаш доверие — казах с по-рязък тон.
Тирус се засмя.
— Никога не съм имал доверие в когото и да било от моята кръв, Немезида. В природата на Домитриан е да лъжат и мамят, но баба е най-влиятелната жена в тази империя. Ако тя е на моя страна, чичо ми не би могъл да ми направи нищо, поне не открито.
Той ме погледна през рамо с непроницаеми очи.
— Ако иска да постави нова компаньонка до мен, това означава, че се опитва да се помирим. При нейните условия, разбира се.
— Тя изрично ми каза, че винаги е искала на трона да бъде най-силният човек от фамилията — рекох без особен ентусиазъм. Ненавиждах самата мисъл да помогна на Тирус да си сътрудничи със Сигна.
— Да, тя е точно такава. Харесва онези фиданки, които са напълно оформени. Не е градинар, който се опитва да култивира, реже най-безцеремонно всички новопоявили се издънки. Ако Девини все още беше напълно с ума си, баба ми щеше да ме накаже за изявите ми напоследък. Сега обаче няма друг избор, освен да ме подкрепи.
Той сви рамене.
— Ако планира да предизвика интереса ми към друга жена, тогава ще разбера кого точно има предвид и ще преценя дали да приема този жест, или не. В края на краищата нашият съюз с теб приключва веднага щом поема властта. Нали такова беше споразумението ни? Тогава ще имам нужда от императрица.
Извърнах очи от него.
— Да. Ще имаш нужда от някой способен да изпитва обич към теб. Някой друг, който да не е като мен.
Сега вече знаех кой е този някой, когото беше имала предвид баба му.
Когато всички седнахме в гостната, безпокойството ми премина в безмълвен рев, който се надигна в главата ми. Забелязах, че Елантра небрежно докосна ръката на Тирус, докато разговаряха. Високопочитаемата Сигна не сваляше пронизващия си поглед от тях и аз почувствах как гневът нахлува във вените ми като отрова. Изпитах силно желание да им строша главите, да сграбча Елантра от мястото ѝ и да ударя главата ѝ в главата на Сигна.
Приковах поглед в чашата си с вино, опитвайки се да се успокоя. Може и да бях изчадие, но не бях животно.
Сърцето ми продължаваше да бие като тъпан, а бузите ми пламтяха от нахлулата гореща кръв. Имах чувството, че водя война със самата себе си. Бях бясна на Тирус, задето очевидно се чувстваше толкова удобно в тази ситуация, бясна и на себе си за изкушението да привлека вниманието му само към мен. Исках да го цапна, да изтрия от лицето му усмивката, с която гледаше Елантра.
Хората говорят с такова уважение за любовта. На мен тя ми приличаше по-скоро на мъчение. Не можех да повярвам, че им харесва да изпитват подобни чувства. Как може да ти харесва тази мъчителна нужда да искаш някой да принадлежи само на теб?
Усещах, че Високопочитаемата Сигна ме наблюдава. Искаше да разбере какъв е ефектът от машинациите ѝ. Съвсем картинно си представих как прескачам масата и ѝ строшавам врата. Как чудесно ще изпращят сухите ѝ стари кости!
Задоволих се само да оголя зъби в усмивка и да насоча вниманието си към императора.
Той беше променил обичайната подредба на местата и сега до него седеше Девини.
Тя продължаваше да гледа с празен поглед и от време на време един прислужник притичваше, за да избърше храна от брадичката ѝ или слюнка, протекла от устата ѝ, но това като че ли не смущаваше императора. Той продължаваше да води едностранен разговор с нея, като току я докосваше с ръка така, сякаш беше някакво паразитно растение. Инстинктите ми за оцеляване започнаха да действат пак, вниманието ми се изостри. Замислих се за последните няколко дни, прекарани в двореца, и се сетих, че на службите в Голямата хелиосфера императорът редовно поставяше Девини до себе си. Понякога ѝ подвикваше весело от големия трон, а тя глупаво му се усмихваше.