Погледнах отново Тирус, чието внимание продължаваше да е ангажирано с Елантра. Изведнъж ме обзеха подозрения. Тирус полагаше усилия да подрони авторитета на чичо си и затова беше загубил благоволението му. Беше изоставил също образа си на умопобъркан, за да покаже, че може да е разумен.
Императорът беше направил Тирус свой наследник заради убеждението, че той е слаб, луд и безполезен. Тирус обаче вече не беше слаб. Императорът смяташе, че племенникът му не се ползва с благоволението на Сигна. За нея обаче Тирус вече не беше враг. Сега императорът имаше алтернатива — един истински слаб наследник заради увреждането на мозъка, което ѝ бях причинила: Девини. Той можеше да я постави на мястото на Тирус.
Тирус си даваше сметка за това, но даваше ли си сметка и за опасностите, които то крие за него? Забелязах как небрежно протегна ръка, за да погали китката на Елантра.
Трябваше да извърна очи.
В края на краищата нямаше някакъв особен смисъл да защитавам Тирус от императора, само за да го убия лично.
39.
Дония ме завари да удрям с юмруци една каменна колона, предназначена за скулптурна работа. Бях я купила за нея, защото камъкът беше лесен за обработка. Мислех, че ще ѝ хареса да се занимава и с изкуство освен с книгите. Но сега съсипвах с юмруците си колоната, представяйки си как лудуват Тирус и Елантра, и изпитвах удоволствие от собствената си болка.
— Това може да ти се стори забавно — казах на Дония. — Мисля, че Тирус възнамерява да направи Елантра своя императрица.
— Не и Елантра Пасус!
— Точно нея. Високопочитаемата Сигна я е избрала за негова бъдеща съпруга и Тирус не възразява. Мисли, че това сътрудничество ще накара баба му да подкрепи възкачването му на трона.
— Той ли ти го каза?
Обърнах се към нея. Сърцето ми галопираше в гърдите. Кокалчетата на пръстите ми бяха разкървавени и ме боляха. В главата ми се въртяха образи от стаята за вдишване на интоксиканти след вечерята. Не бях усетила въздействието на фиалата с интоксиканта, който бях вдишала, а Високопочитаемата Сигна се въздържа, но Тирус и Елантра се възползваха. Същото стори и императорът, който вдиша от фиалата три пъти, а после се покатери върху една от платинените си статуи, като си представяше, че язди кон.
Давах си сметка, че Високопочитаемата Сигна не изпуска нищо от погледа си и затова се помъчих да се правя на глупачка, като се въртях на място и нарочно се кикотех. Тирус се носеше из стаята с Елантра, представяйки си, че танцува под звуците на някаква музика, която само той чуваше. Това ме накара да се закова на място. Двамата представляваха много хубава гледка — той светъл, висок и широкоплещест, а тя бликаща от енергия, със спускаща се на вълни по раменете черна коса. Да, император и императрица — Високопочитаемите щяха да одобрят тази двойка, Елантра и Тирус изглеждаха като създадени един за друг.
Изведнъж усетих, че не издържам повече. Излязох от стаята, усещайки забития в гърба ми поглед на Сигна.
Сега, като си помислех за това, гневът отново се надигна в гърлото ми. Обърнах се пак към колоната и отново я заудрях с юмруци, изпитвайки удоволствие да гледам как се руши.
— Елантра е наследница на Пасус. Това означава, че е пряка заплаха за теб… за нас — отбеляза Дония, докато ме наблюдаваше как съсипвам камъка. — Ще бъдем ли в опасност, ако стане императрица?
— Не.
Въпросът ме изненада. Обърнах се към нея, почувствала се глупава, че не съм предвидила тази възможност — глупава и засрамена. Аз бях защитничката на Дония. Защо не се бях сетила първо за това?
Вгледах се в нея, напълно самотна в тази Вселена. Тя имаше само мен. Гневът ми моментално изчезна. Нямах право да се чувствам така огорчена, след като с мен се беше случило чудо, най-голямото, на което едно изчадие би могло да се надява.
— Не, Дония, няма да има опасност. Тирус е силен. Той ще контролира хелионистите, а не обратното. Затова ще му помогна да оцелее до този момент и това ще бъде наградата, която ще му поискам — възстановяването на правата ти. Твоята сигурност… и разбира се, отмяна на присъдата ти за измяна.
Тя сбърчи вежди и пристъпи към мен.
— А ти? Ти какво ще получиш?
— Както казах, твоята сигурност.
— Немезида, трябва да поискаш нещо и за себе си.
— Не искам да остана тук, в двореца — отвърнах аз.
Да, единственото, което исках, беше да се махна от това място. Колкото по-скоро, толкова по-добре, но със сигурност, преди Тирус да се възкачи на трона. Перспективата да гледам как император Тирус и императрица Елантра управляват заедно, ме разяждаше като отрова. Не можех да го понеса. Щеше да ме задуши.