Седях с Тирус на издигнатата трибуна, запазена за императорската фамилия. Тирус беше подпрял мускулестите си ръце на облегалките на стола. Елантра се намираше заедно със семейството си на по-ниската платформа, запазена за по-изтъкнатите Високопочитаеми. На няколко пъти отправи лъчезарни усмивки към Тирус, на една от които той отвърна, но като че ли беше прекалено зает, за да обръща внимание на непрестанните ѝ опити за флирт.
Тълпата около нас изразяваше шумно вълнението си. Тирус беше похарчил доста пари за разни интоксиканти, за да ѝ достави удоволствие, както и за лекари, които да помагат, ако се наложи, на онези, които биха прекалили с дозите. Един прислужник дойде при нас с табла в ръце. Нарочно се наведох, за да разгледам какво имаше на нея, защото от мен се очакваше да си взема нещо.
Нямаше алкохол. Нямаше опиати. Нищо успокояващо. Само амфетамини и еуфорични препарати, които изостряха вниманието.
Погледнах скришом Тирус и се запитах дали имаше някаква причина нарочно да е забранил да се поднасят някои видове наркотици.
Усмивката му ми напомни на мързелива котка. Наведе се към мен и каза тихо:
— Искам хората да запомнят този ден. Не искам нищо да замъглява мозъка им.
Явно беше планирал нещо.
— Заложил ли си пари на някого?
— Цяло състояние на Дандрас Тирон — каза весело Тирус. — А ти?
Изненадах се, че беше похарчил пари с такава лека ръка, макар да знаеше колко много беше загубил чичо му последния път, когато е имало такова състезание. Това беше много нетипично за него. Може би знаеше нещо, което аз не знаех. Погледнах към екрана за залаганията в подножието на столовете ни.
— И аз ще заложа на Дандрас.
Тирус хвана ръката ми, преди да успея да го сторя.
— По-разумно е да похарчиш парите си някъде другаде.
Погледнах го с недоумение. Значи не беше много сигурен, че победителят ще е Дандрас? Не можех да разбера намеренията му.
Затова заложих малка сума на друг пилот, когото избрах напосоки.
Императорът пристигна с двете си изчадия. Холограмите засвяткаха около нас, а ревът и възгласите на тълпата изпълниха въздуха. Отведоха императора до мястото му над нас. Видях да се размахва море от ръце и хората да ги притискат до сърцата си за поздрав. Той огледа тълпата видимо ядосан, защото очевидно току-що беше чул за гласуването в Сената, което не беше в негова полза. Императорът гневно даде знак с ръка за началото на състезанието.
Корабите, които стояха в готовност близо до станцията, незабавно се изстреляха в черното пространство към първата от шестте звезди — червено джудже, около което трябваше да наберат скорост.
Спуснаха един екран, на който ни показваха корабите, след като изчезнаха от погледа ни. Образът често се сменяше от един сателит на друг, разпръснати из шестзвездната система.
Състезанието щеше да продължи с часове и с течение на времето щеше да става по-вълнуващо заради увеличаването на скоростта, с която състезателите се приближаваха все по-близо и по-близо до звездите, за да получат повече точки за близост. Някои от тях щяха да сбъркат в преценките си, щяха да бъдат привлечени от гравитационното поле на звездите и щяха да бъдат унищожени. Шестзвездната система беше пълна с хаотични гравитационни сили и дори летенето през нея със стандартната скорост беше опасно. Днес някои от състезателите щяха да умрат, но ако не ги извадеха от строя в началното разстояние, както пилота, на когото бе заложил императорът последния път, поне нямаше да се опозорят.
Продължаваха да разнасят сред тълпата подноси с ободряващи вещества, храна и сувенири. Хората бяха променили външността си така, че да наподобяват характерните лицеви отличителни черти на любимите си състезатели от техните звездни системи. Надаваха окуражителни възгласи всеки път, когато на екраните показваха корабите на любимците им.
Тирус не говореше много, загледан с такова нетърпение в най-близкия екран, като че ли очакваше нещо. Продължаваше да държи ръката ми. С течение на времето започна да стиска по-силно. Вгледах се в мускулестата му ръка. За Тирус не беше характерно да показва вълнението си така открито. Аз също съсредоточих вниманието си в екрана. Корабът на Дандрас Тирон наближаваше звездолета на един състезател, който се наричаше Уинтън Траванис.
И тогава то се случи.
Вероятно е имало промяна в гравитацията или турбулентност. Беше трудно да се каже. Но корабът на Уинтън зави и удари този на Дандрас. Моментално и двата кораба излетяха встрани и бяха дисквалифицирани.