И то още в самото начало на състезанието.
Тълпата нададе вик и всички скочиха на крака, а корабът на Дандрас беше уловен от гравитационно поле, което не можа да преодолее, и се разпадна на части, избухвайки в пламъци.
Сред тълпата се възцари пълно мълчание и всички погледи се насочиха към Първия престолонаследник. Всички бяха видели огромната сума, която беше заложил за Дандрас. Вгледах се в лицето му, за да видя как ще реагира.
Тирус седеше със скръстени ръце и гледаше с каменно изражение право пред себе си. Беше се случило буквално същото като на последната Голяма надпревара. Подобно на чичо си императорският наследник беше заложил парите си на късмета на един състезател, който пък беше изваден от състезанието заради грешка на друг състезател, още преди да стигне първата звезда. Всички знаеха какво се бе случило с оцелелия състезател, отговорен за този инцидент. Опозоряване и екзекуция.
— Жалко — чу се отгоре гласът на императора и Тирус се обърна да го погледне. — Надявам се да не си банкрутирал.
— Заложих повече, отколкото бих желал да загубя — отвърна тихо Тирус.
Лицето му обаче продължаваше да е невероятно спокойно. Нямаше и следа от ужаса от загубата, който очаквах да видя.
— Пилотска грешка.
Императорът не се опита да скрие злобата в гласа си. Очите му искряха от задоволство, докато гледаше надолу към Тирус.
— Оставям на теб да решиш какви да бъдат последствията за това.
Тирус се отпусна на стола си до мен, а аз продължих да го наблюдавам внимателно. Лицето му все така бе непроницаема маска и не издаваше никакви емоции.
Беше ми казал да не залагам на Дандрас.
Провинилият се пилот Уинтън явно знаеше какво се бе случило с онези, осмелили се да подложат на изпитание късмета на един Домитриан. Когато състезаващите се кораби стигнаха следващата звезда, корабът му вече напускаше звездната система. Беше предпочел да избяга, вместо да рискува да бъде наказан в Хризантемиума.
Не стигна далече.
Нетърпеливи да спечелят благоволението на Първия престолонаследник, някои не особено изтъкнати Високопочитаеми изпратиха корабите си след него. Повреденият кораб на Уинтън не можеше да им избяга. Подмазвачите се върнаха в последния час от надпреварата заедно с провинилия се пилот. Новината се разпространи бързо сред тълпата. Тирус стана и се върна на Валор Новус, половината зрители също си тръгнаха, без да догледат последния етап на състезанието. Вълнението и без това беше доста спаднало, след като повечето състезатели или бяха дисквалифицирани, или бяха загинали. Печелившият състезател имаше значителна преднина и стигна лесно до финиша.
За повечето хора беше далеч по-забавно да видят как ще излее яда си Първият престолонаследник, отколкото да гледат предварително ясния край на състезанието.
Тирус продължаваше да държи ръката ми, когато наближихме Съдебната зала на Валор Новус. Тълпите, които ни последваха, вече се боричкаха за места около нас.
— Трябва ли да те призова да проявиш сдържаност? — попитах го аз, замислена за обичайната си роля при нашите публични прояви.
— Не и този път — каза Тирус. — Остави ги да видят каква ще бъде реакцията ми.
Приближихме се до мъжа, който беше паднал на колене — един уплашен Излишен с твърде похабена кожа на жител на планета. Страхът беше изписан на лицето му, тъй като знаеше какво се бе случило на последния провинил се точно по същия начин човек пред един Домитриан.
Тирус го изгледа продължително, а после вдигна ръка, за да накара присъстващите да замълчат. Бяха започнали да шушукат развълнувано и дори да изказват предположения колко хора ще бъдат екзекутирани този път.
— Ти беше участник в най-сериозния инцидент, на който станах свидетел преди малко. Защо избяга? — попита строго Тирус. Надвеси се над коленичилия мъж като някой страховит император.
— Уплаших се, Ваше Височество. Беше случайност. Навигационните ми уреди се повредиха. Моля ви. — Уинтън се хвърли на земята. — Знам, че Ваше Височество трябва да вземе живота ми, но ви моля да пощадите семейството и екипажа ми. Те не са виновни.
Тирус не каза нищо, оставяйки молбата да виси без отговор, а напрежението да нараства. Представих си как самият император наблюдава всичко това на екрана си, вместо да следи края на състезанието.
— Стани, човече — рече Тирус.
Уинтън вдигна глава, широко отворил очи от страх.
— Ваше… Ваше Височество?
— Казах да се изправиш. Нямам намерение да екзекутирам един честен спортист като теб заради нещо, което очевидно беше случайност. Това би било просто варварщина.