Хората в залата зашумяха, невярващи на ушите си.
— Ще разследваме инцидента и ако някой бъде намерен за виновен, ще му бъде забранено отново да упражнява този спорт — продължи Тирус. — Що се отнася до теб, ще посетиш семейството на мъртвия и лично ще им занесеш една сума, която аз ще им даря за тяхната загуба. Мога ли да ти поверя тази задача?
Уинтън отново падна на колене, притиснал молитвено ръце.
— Да, да, Ваше Височество! Да, можете!
Тирус вдигна ръце и позволи на човека да ги притисне почтително до бузата си.
— Разбира се, възнамерявам да отслужат литургия в Голямата хелиосфера за онези, които загинаха в това доблестно състезание. Очаквам да присъстваш и ти, преди да заминеш, нали?
— Да, с удоволствие. С удоволствие, Ваше Височество!
Той отново опря пръстите на Тирус до едната, а после и до другата си буза.
— Вие сте милостив, велик и справедлив…
— Отивай да почиваш.
Тирус се отдръпна от него и се обърна към онези, които бяха заловили пилота.
— Благодаря ви, че намерихте нашия заблудил се приятел, преди да е извършил нещо неблагоразумно. Ще бъдете компенсирани добре за услугата.
Когато Тирус се обърна, за да излезе от Съдебната зала, чух да се надигат гласове на изумление, след като хората станаха свидетели на състраданието на един Домитриан. На този Домитриан. То така очевидно контрастираше с жестокостта на чичо му. В изумените лица съзрях възможността у хората да се появи надежда каква би могла да стане империята при управлението на такъв по-млад и по-справедлив управник.
Настигнах Тирус, разбрала какво точно беше направил. Пак беше подронил авторитета на императора по един от онези хитри начини, които не могат директно да се определят като враждебни, но въпреки това имаха точно такъв ефект. Тирус бе възнамерявал да загуби цяло състояние, само за да покаже, че въпреки загубата може да бъде милостив.
— Браво! — прошепнах му аз едва чуто.
Тирус ми хвърли бърз поглед и за миг неговата непроницаемост се разклати, разкривайки нещо, което бях видяла в лицето му още когато Елантра хвърли Единство на ринга.
— Не заслужавам похвала, Немезида. Сторих нещо направо чудовищно. Корабът трябваше само да бъде повреден, а не унищожен.
До този момент не бях помислила за човека, който загина при инцидента. За мен целите винаги оправдаваха средствата, но погледът на Тирус беше мрачен.
— Аз изобщо не съм някаква нежна душица. Отдавна съм приел, че по ръцете ми ще има кръв, ако следвам пътя, който съм избрал. Но не очаквах да убия днес един невинен човек.
— Тирус, ако аз си позволявах да се тревожа за невинна кръв по ръцете си, не бих могла да си върша работата. Ти поне можеш да поправиш стореното.
— Да — каза той. — Да. Семейството му ще получи добра компенсация. Ще се погрижа за тях възможно най-добре. — Той изпусна тежка въздишка. — Трябва да живея с това, Немезида, и ще го направя. Ще живея с това.
Настъпи пълно мълчание, докато Тирус мислеше за човека, чиято смърт неволно беше причинил, а аз пък мислех за маневрата му. С днешната си проява и гласуването в Сената по-рано сутринта хитрите му провокации към императора едва ли още дълго щяха да останат безнаказани.
Рандевалд фон Домитриан щеше да си отмъсти за това. Беше само въпрос на време.
41.
В дните след Голямата надпревара последва зловещо затишие. Императорът не каза публично, че Тирус е работил зад гърба му, за да обърне против него гласуването в Сената, нито изрази учудването си, когато престолонаследникът по собствена инициатива продаде няколко свои колонии и направи изненадващи коледни подаръци на всички ветерани от имперските войни.
Коледните подаръци бяха отдавна остаряла традиция в империята, която Домитриан не спазваха от стотици години. Фамилията се чувстваше достатъчно сигурна във властта си и не се нуждаеше от лоялността на онези Високопочитаеми, които контролираха повечето космически кораби и бойни машини, с които империята участваше в кървави конфликти в пограничните си райони.
От всички враждебни стъпки, които Тирус бе предприел срещу чичо си, тази бе най-неприкритата и той ме държеше до себе си буквално през цялото време. Седяхме заедно в солариума на Александрия. Той представляваше небесен купол с градина, която неотдавна Тирус беше засадил с вечнозелени растения, които бе харесал много на Лумина, и с изкуствена река, достатъчно силно течаща, за да удави невнимателен плувец.