— Колко интересно! — измърмори Сигна. — Стигнал си до всички тези изводи, без Сидония Империан да нашепва в ухото ти. Започвам да подозирам, че слуховете за влиянието ѝ представят нещата съвсем повратно.
— Разбира се, че така ще подозираш.
Тирус тихо се засмя и ме постави на леглото. Погледнах през притворените си очи и видях, че сме в стаята, в която спях на Александрия при пътуването ни до Лумина. Сигна стоеше срещу Тирус като настръхнала хищна птица. Двамата се гледаха втренчено.
— Мисля, че си се досетила, иначе нямаше да си правиш труда да ме спасяваш. Аз съм твой внук. Във вените ми тече твоята кръв. И тъкмо заради това аз също съм наясно с много неща за теб, като например кой държи истинската власт в тази империя. Това никога не е бил чичо ми.
— Няма да търпя тези обиди към нашия император.
— О, нали тъкмо затова се държиш така благосклонно с мен напоследък? Защото съм наясно с тази основна истина за теб, а чичо ми не я вижда. Лакомията му изпразни хазната. Не обръща внимание, не се съобразява и направо презира настояванията ти да бъде благоразумен. Излязъл е от контрола ти, бабо.
Мълчание.
— Виждам, че не казваш нищо. Знам, че веднъж ти го беше предупредила да не ме посочва за Пръв престолонаследник, но той не те послуша. Знам, че следва съветите на сенатор Фон Пасус повече, отколкото твоите. Знам, че те дразни, когато те наблюдава да опитваш храната му, като че ли ако ти искаше той да умре, той щеше да успее да те надживее! Забравил е не само какво ти дължи, но колко много продължава да ти дължи.
— Рандевалд — каза с нежелание тя — напоследък ме разочарова. Често си мисля, че властта е най-вредното нещо във Вселената. Жаждата за нея и притежанието ѝ развалят непоправимо човека.
— Бабо, ти си наясно, че ще има открита война между чичо и мен. Девини вече не е подходяща за доверието ти. Аз съм единствената ти алтернатива и подозирам, че съм станал по-поносим за теб, не е ли така?
— Подозирам, че в продължение на много години си бил изключително добър актьор.
— И дължа това свое умение на теб. Сега излагам своите истини пред теб като прагматик пред прагматик. Нямам нездрави апетити и знам добре какво означава да се изпитва респект и страх от теб.
Тя се засмя.
— О, как ще се разкайва Рандевалд, че те е определил за свой наследник! Аз го предупреждавах.
— Но по неправилни причини. Сега виждаш, че никога няма да бъда толкова глупав да не зачитам думите ти, както той толкова често прави. Ако искаш да бъда хелионист, ще бъда хелионист. Ако искаш да се съюзя с Пасус, ще се съюзя с Пасус. Никога няма да се осмеля да поставям под съмнение мъдростта ти.
Тя отстъпи назад. Погледнах я за миг и видях метални отблясъци в стаята. Очевидно в нея тайно бяха скрити ботчета, отговарящи за сигурността. Ако решеше, беше готова да убие Тирус. Беше ли ни спасила, само за да му постави ултиматум? Дали не беше избързал, като бе свалил пръв картите си на масата?
— Дали трябва да разбирам, Тирус — рече тя, — че ми предлагаш да извърша измяна? Че искаш да участвам с теб в заговор срещу собствения си син?
— Не предлагам измяна, но като ме спаси от опита за убийство, ти буквално ми предложи да се присъединя към такъв заговор.
— Кажи ми — рече хладно Сигна, — като изключим големия ти страх от мен, защо ще трябва да предпочета теб пред сина си?
— Защото ти искаш най-силния възможен император, а Рандевалд загуби доверието ти. — Тирус разпери ръце. — Ти искаш велика империя под управлението на най-достойния от Домитриан, а и двамата знаем, че…
— Това си ти, така ли? — прекъсна го рязко тя.
— Не, бабо. Това си ти.
Изглежда, че тези думи бяха неочаквани за нея. Тя вирна гордата си брадичка, но го остави да продължи.
— А след теб най-силният съм аз, защото съм единственият с достатъчно ум в главата да знае как да управлява по твоя повеля. Освен това — Тирус протегна ръка назад и стисна моята — аз съм напълно наясно, че твоите ботчета по сигурността са зад мен, готови да ме убият, ако сам не ти предложа този съюз.
Не ми беше нужна повече подкана. Мускулите продължаваха ужасно да ме болят от декомпресията и кислородния глад, но реагираха моментално, когато скочих на крака и прекосих стаята. Сигна нададе вик на изненада, щом пристъпих към първото ботче, преди то да може да се обърне и да стреля. Извих го тъкмо в мига, когато изстреля лазерния лъч, и го насочих към друг бот. Трети стреля по мен, но аз успях да отскоча и лъчът му не ме улучи. Сграбчих го и го ударих с всичка сила в стената.