Погледнах Тирус, а той бавно кимна.
— Благодаря ти, Немезида.
Сигна стоеше като ударена от гръм и със зяпнала уста, за първи път заварена напълно неподготвена. После бързо се съвзе.
— Изчадие. Тя е изчадие!
— Такава е — съгласи се Тирус.
— Нищо чудно… — Сигна замълча за момент. После продължи: — Взел си изчадие и си го прикрил като Сидония Империан.
Каза го така, като че ли самата дързост на това деяние я изумяваше.
— Не ме е прикрил той — отвърнах аз. Усещах как адреналинът ми се покачва и бях готова за скок, ако Тирус ми заповядаше. — Направиха го хора, които сега са мъртви.
— Как е възможно да имаш изчадие — продължи да се чуди Сигна и да ме оглежда. — Никога не сме поръчвали такова за теб.
— Защото тя не е моя — обясни Тирус. — Тя е мой съюзник.
— Съюзник? — учуди се Сигна и започна да ме обикаля, като продължи да ме гледа изпитателно. — Изчадие без химическа обвързаност е много опасен съюзник, Тирус. Ти не познаваш тези създания така добре като мен.
— Какво знаете пък вие за изчадията? — казах пренебрежително аз.
Тя се усмихна, но погледът ѝ продължи да е леденостуден.
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Знаех си, че у теб има нещо, което не е наред, и сега разбирам какво е то. Значи първоначално си принадлежала на… онази глупачка Империан, така ли?
Усетих как гневът се надига у мен, но заради Тирус не я разкъсах на парчета от името на Сидония. Тя само я обиди, а думите не означаваха нищо.
— Ако това ще продължава занапред — каза Сигна, без да сваля очи от мен, — не искам повече преструвки с това създание.
— Ще се съглася с предложението ти, ако никога повече не наричаш Немезида „създание“ — отвърна с тих, заплашителен тон Тирус.
Сигна го изгледа остро.
— О, значи така стояли нещата между вас двамата?
Очите ѝ започнаха да играят между него и мен и като че ли едва сега ѝ стана ясно, че Тирус и аз сме истински партньори.
— Колко необичаен ще трябва да е съюзът ви. Истинска привързаност към едно изчадие от твоя страна и същевременно привързване от страна на изчадие, което няма връзка с теб. Колко… радикално. Е, Тирус, аз не мога да приема това. Ако ти наистина имаш намерение да ми се подчиняваш, тогава ще се ожениш за онази, за която аз ти кажа.
— Мога ли да попитам защо тъкмо Елантра? — рече Тирус.
— Тази империя трябва да се управлява от хелионисти и ние не можем да си позволим да имаме Пасус за враг — заяви направо Сигна. — Не знам какви са истинските ти предпочитания, Тирус, и те не ме интересуват. Бракът ти с Елантра ще те съюзи с правилната фракция. Бъдещето на тази галактика зависи най-вече от силата на Високопочитаемите. Трябва да изпратим силно послание на Излишните, че те никога няма да могат да ни се противопоставят.
— Много добре. Нека бъде Елантра, бабо. Споразумяхме ли се?
Сигна не отговори веднага, но след кратко мълчание каза:
— Много скоро ще ти дам отговор.
Погледнах Тирус, който бавно кимна. Явно мислеше за същото, за което мислех и аз. Сигна даваше ясно да се разбере, че съдбата ни лежи в ръцете ѝ. И още не искаше да ни покаже дали това ще бъде за добро или за лошо.
43.
Любопитното у Тирус беше, че независимо колко напрегната бе ситуацията, той запазваше спокойствие пред лицето на смъртна заплаха. Едва след това виждах онези психологически реакции, които другите показваха при голяма опасност: той пребледняваше и ръцете му започваха леко да треперят.
Тирус се оттегли в стаята си на Александрия, като преди това едва чуто ме предупреди за известно време да избягвам прозорците, които гледат навън. Когато си наля чаша вино, широките му рамене изглеждаха напрегнати. Отпи голяма глътка, а после рязко се извърна и запрати чашата в холографското огнище. Чу се звук на разбито стъкло; Тирус се обърна към мен с пламнали очи.
— Кажи ми — гласът му беше убийствено спокоен, изцяло в контраст с изражението — какво си мислеше, че правиш преди малко? Трябваше да дишаме и двамата! Ако хората на баба ми бяха дошли пет минути по-късно, сега щеше да си мъртва!
Погледнах го, недоумявайки как изобщо може да ми задава такъв въпрос.
— Ти си бъдещият император! Аз съм изчадие. Твоят живот е по-важен от моя.
Тирус не разбираше, че аз не просто се бях отказала от собствения си живот — бях изоставила Дония. Бях го направила заради него и бях изневерила на ролята си да я защитавам. И сега той ми крещеше заради това?
— Ако хората на Сигна бяха дошли пет минути по-късно — изтъкнах аз, — ти също щеше да си мъртъв и всичко щеше да бъде заради отказа ти да приемеш, че някои жертви са необходими. Поне моята беше такава. Направих това, което беше най-доброто и за двама ни.