Погледнах я внимателно.
— Какво?
— За твоята възпитателка.
Сърцето ми направо спря.
— О, да — каза Сигна, забелязала как кръвта се отдръпна от лицето ми. — Тази възпитателка, която се е настанила във вилата ти, изглежда наистина много млада и никак не прилича на Сутера ну Империан, която живееше тук преди няколко десетилетия. А и какво си е мислела като съучастничка в такава измама — да се отнася към едно Изчадие като към наследницата на сенатор?
Стиснах зъби, а сърцето ми започна бясно да бие.
— Тя няма абсолютно никаква представа коя съм. Никога не ме е срещала, преди да си позволи да предприеме това пътуване, за да ме утешава.
— Така ли? Но нали каза, че те е обучавала.
Сърцето ми подскочи. Така беше.
— Твоята възпитателка е участница в криминално деяние. Въпреки че Тирус успя да договори снизходителност за теб, аз се чувствам много обидена, че една нищо и никаква Излишна се бърка в имперските работи. Ами, мисля си, че мога да наредя да я арестуват…
Ръцете ми инстинктивно се вкопчиха в облегалката на трона и аз го стиснах с всички сили, надвесвайки се над нея. Това беше всичко, което можех да направя, за да не я стисна за гърлото.
— Не я приближавайте!
Сигна дори не трепна и не се отдръпна.
— Аха, ето че изчадието у теб се прояви.
Тя махна назад с ръка, сякаш да даде знак на някой зад нея да стои настрана. Без съмнение няколко от хората ѝ бяха забелязали движението ми и бяха готови да ѝ се притекат на помощ. Дори не ги погледнах.
Сигна избута спокойно настрана първо едната, а после и другата ми ръка.
Аз не се възпротивих. Знаех, че не бива да предприемам тук физическо действие срещу нея.
— Значи — каза тихо тя, — Сидония Империан е жива. Подозирах го.
Гневът ме изгаряше. Исках да я убия. Но сега не беше моментът. Бяхме на твърде публично място. Тя сигурно се беше подготвила за това и щеше да се спаси, ако предприемех нещо. Спуснах се с едно стъпало надолу, а после с още едно.
— О, не се страхувай — рече Сигна, забелязала ужаса, изписан на лицето ми. — Тя е в безопасност. Поне засега.
Аз ѝ обърнах гръб, като продължавах да си поемам дълбоко въздух, защото почувствах, че се задушавам.
Сигна застана зад мен. Тънката ѝ ръка стисна рамото ми, усетих дъха ѝ в ухото си.
— Но я ми кажи, изчадие, след като всичко приключи, ти знаеш, че ще има последствия. Ако Тирус го е грижа за теб, как би могъл да остави Сидония Империан да живее, да поиска самоличността ѝ да бъде възстановена? Той със сигурност знае, че Високопочитаемите никога няма да позволят вие двете да избегнете наказанието.
— Тирус ще измисли нещо — отвърнах рязко. — А ако не успее, за мен изборът е ясен.
— Разбира се. Но дали той наистина ще позволи смъртта ти? Защото, ако го позволи… ами тогава в края на краищата значи не те обича толкова много. Винаги съм смятала, че любовта е най-непостоянното нещо във Вселената. Тя пламва, изпепелява те, а после просто угасва…
Аз се обърнах и я погледнах, но Сигна гледаше покрай мен към танцовата площадка. Проследих погледа ѝ и видях, че тя наблюдава собствения си син, Рандевалд фон Домитриан — човека, срещу когото заговорничеше.
— Любовта те предава, Немезида дан Империан, и ако си умна, никога няма да забравиш това.
Елантра Пасус не беше милостива в триумфа си. През бурните дни, които последваха, тя ми отправяше предизвикателни погледи всеки път, когато се перчеше, минавайки покрай мен под ръка с Тирус. Продължих да играя ролята на отхвърлена любовница, като извръщах поглед от тях, загледана в ръцете си.
Не беше трудно да изглеждам притеснена. Чувствах се така, откакто Сигна беше разбрала истината за Сидония. Бях изпратила прислужник до Тирус, за да му каже за случилото се, но той като че ли не споделяше тревогата ми.
Скоро баба няма да е проблем, написа ми в дискретния си отговор той. Придържай се към плана и не се бой от нищо.
Въпреки това се боях. Прилошаваше ми от страх при мисълта какво можеше да сполети Сидония. Не можех да разчитам, че Сигна ще запази тази тайна, и продължавах неволно да си мисля дали да не я убия. Но моментът не беше подходящ. Тирус имаше план и Сигна трябваше да умре от ръцете на Рандевалд, не от моите.
Един ден по време на вдишването на опиати след службата в хелиосферата, когато се усетих, че наблюдавам Сигна в другия край на залата и отново си мисля за евентуалните последици, ако я убия, до мен застана нечия едра сянка. Стреснах се, като разбрах, че е Мъка, грамадното, черно като нощта изчадие на императора.
— Негово Величество иска да вдишвате заедно опиати в личната му гостна.