Империята понесла съкрушителен удар. Тогавашният император обединил своите владения в обща кауза и обявил Хелионистки кръстоносен поход. Вярващите методично унищожили другите хранилища на научно и технологично знание. Изучаването на науките и математиката било забранено като богохулство. И оттогава не е била създадена никаква нова технология. Единствените съществуващи звездолети и машини бяха онези, построени от предците на хората преди суперновата. Звездолетите продължаваха да летят, защото машините ги поправяха, а пък тези машини ги поправяха други машини, макар че състоянието на всичките се влошаваше. Тази технология беше изцяло в ръцете на елита на Високопочитаемите.
Излишните, онези хора, които живееха на планети и се подчиняваха на имперската власт, трябваше да се задоволят само с машините, които им даваха на заем благородните Високопочитаеми. Тъй като изучаването на науки се считаше за богохулство, те не можеха да си построят свои звездолети.
Стабилността на империята се крепеше на това основно разделение между Излишните и Високопочитаемите.
Като търсеше в Сената съюзници за идеята си за отмяна на забраната върху научното образование, сенатор Фон Империан застрашаваше самото равновесие на силите. Посещението на инквизитора беше сигнал за нарастващото недоволство на императора от действията му.
Това беше предупреждение, на което сенаторът не обърна внимание.
Една вечер от императора дойде съобщение. Крясъците, които последваха, ме събудиха. Дония продължаваше да спи, защото не чуваше толкова добре като мен. Смъкнах се от одъра и се втурнах в коридора. Заварих ги в атриума на сенатора: матриаршата, по нощница, удряше мъжа си по ръцете, а той се свиваше, за да се предпази от ударите.
— Глупак! ГЛУПАК такъв! — крещеше тя. — Защо си мислеше, че никой няма да разбере? Ти съсипа това семейство с действията си!
Приближих се и издърпах матриаршата от мъжа ѝ. Беше яка жена, но не можеше да се мери с мен. Сенаторът отстъпи назад и заоправя туниката си.
— Идиот! Изверг! С нас е свършено! — продължи да крещи матриаршата, като се мъчеше да се освободи от хватката ми.
— Скъпа — рече сенаторът и разпери ръце, — има по-важни неща от това дали даден човек ще живее, или ще умре.
— А семейството ни? А дъщеря ни? Ще загубим всичко! — Тя се обърна и ме сграбчи. — Ти! — Очите ѝ се впериха в моите. — Отведи ме оттук. Не издържам да го гледам нито миг повече!
Хвърлих на разтреперания сенатор продължителен, изпитателен поглед, а после отведох жена му. Матриаршата трепереше. Поведох я като инвалид към покоите ѝ. Там тя се строполи на един стол и заби нокти в тапицерията му.
— Загубени сме… Свършено е с нас…
— Какво е станало? — попитах. — Веднага ми кажете.
Никой не се осмеляваше да дава заповеди на матриаршата, но ако животът на Сидония беше в опасност, трябваше веднага да разбера.
— Какво мислиш, че става? — рече тя. — Съпругът ми е предприел стъпка против императора! Глупакът се е мислел за много хитър. Императорът няма да отслаби ограниченията за научното образование и затова моят съпруг идиот тръгнал по обиколен път — изпратил информация от онези смешни стари бази данни на някои от Излишните.
— На Излишните? — повторих шокирана. — Сенаторът да не би да се е побъркал? Да го екзекутират ли иска?
Тя изкриви устни.
— Той е достатъчно малоумен да вярва, че може да накара императора да действа. Мисли, че ако най-големите страхове на императора станат реалност и Излишните започнат да строят собствени звездолети, тогава императорът ще настоява елитът на Високопочитаемите да го последва и да създаде свои собствени. Според него това ще накара императора да погледне на нещата по този начин. — Матриаршата горчиво се разсмя. — Сбъркал е, разбира се. Императорът е наредил тези Излишни да бъдат убити. Просто ни уведоми, че е наясно с ролята на съпруга ми в тази работа.
Поех си рязко въздух.
— Госпожо, сенаторът започва да се превръща в заплаха за всички ви. Позволете ми да…
— Няма да го убиваш! — Тя скочи на крака. — Не виждаш ли, че е късно? Сега вратовете ни са под ножа на императора. Свършено е. Както обикновено на мен се пада да оправя кашата, забъркана от съпруга ми. — Тя притвори очи и си пое няколко пъти дълбоко въздух. — Единственото, което можем да направим, е да чакаме. Каквото и да стане оттук насетне, ти и аз ще защитим интересите на дъщеря ми — на всяка цена.
— На всяка цена — съгласих се аз. Ако това означаваше да измъкна Дония от това място, щях да го направя.
Матриаршата стисна ръката ми.