Пристъпих към него и започнах бавно да го навивам. Трябваше да прилича колкото е възможно повече на постепенния изгрев на слънцето, чиито лъчи играеха по кожата ѝ. Новата зора на хоризонта трябваше да символизира началото на живота на Елантра с Тирус.
— Първият престолонаследник и аз се свързваме в брачен съюз — каза Елантра и се наведе така, че черната ѝ коса да се разпилее по гърба ѝ. — Реших, че като те помоля да изпълниш този ритуал, това може веднъж завинаги да изясни нещата между нас. А сега помажи гърба ми.
Посегнах към едно от гърнетата с масло, които стояха отстрани.
— Какво да изясним?
— Не това гърне — рече рязко Елантра, като видя към кое съм посегнала. — Това масло е за теб. Моето масло за помазване е по-тъмното до него.
Взех по-тъмното, като се опитах да си припомня рисунката, която преди това Сидония беше направила, за да ми покаже какво трябва да нарисувам на гърба на Елантра.
Приличаше на слънце с концентрични кръгове около него. Елантра стоеше неподвижно пред огледалото, когато прекарвах пръсти по кожата ѝ. Когато бърках, Дония заставаше до мен, хващаше ръката ми и движеше пръстите ми вместо мен.
— Тирус предложи ти да изпълниш помазването — отбеляза Елантра.
Ръката ми престана да се движи. Това ме изненада.
— Така ли?
Погледнах Дония и тя повдигна вежди.
— Да. Предполагам, че се опитва да те накара да ревнуваш — продължи с ехидна усмивка Елантра. — Това ми подсказва, че той все още има чувства към теб, въпреки че твърди обратното. Доволна ли си?
Защо Тирус ѝ е казал да ме използва по такъв начин? Той никога не действаше без предварително да е намислил нещо, затова сигурно имаше някаква причина. Може би беше жест за пред баба му, за да ѝ подскаже, че продължава да държи на мен, въпреки че го е принудила да се ожени за Елантра. Трябва да е съсредоточил вниманието си върху Сигна, без да се замисли как самата Елантра ще приеме тази негова молба — недоглеждане, твърде нетипично за него.
— Разбира се, че ще си доволна — каза Елантра, като продължи да ме наблюдава. — Всеки на твое място щеше да бъде.
— Всъщност това изобщо не ме интересува — отвърнах и продължих да нанасям фигурите по кожата ѝ с маслото за помазване.
— Подозирах, че той може би още те обича и се обърна към мен поради необходимост, но не ми беше приятно да получа потвърждение за това — продължи Елантра, а очите ѝ се впиха от огледалото в моите. — Предполагам, че ме избра вместо теб, за да угоди на Високопочитаемата Сигна. Но приемам неговата фалшива обич, ако това е цената, която трябва да платя, за да стана императрица.
Ръката ми отново спря, а сърцето ми подскочи.
— Това е… прекалено. — Трябваше да го кажа. Да се обсъжда смъртта на императора, се считаше за измяна, а Елантра не ми беше приятелка.
Тя ме погледна презрително през рамо и изкриви устни.
— Не се преструвай на наивна. Той има нужда от мен да спечели подкрепата на Високопочитаемата Сигна. Възнамерява да убие императора. Дори видях отровата, която иска да използва за тази цел — обикновен токсин. Едно несъзнателно докосване и тя ще проникне през кожата на бедния Рандевалд и ще го убие за минути.
Ръката ми отново спря да се движи. Това признание сигурно беше измъкнато по някакъв начин от Тирус. Ако Елантра се откажеше от брака, Високопочитаемата Сигна можеше да бъде принудена да подкрепи Рандевалд вместо него. Предположих, че Тирус е споделил информацията с Елантра, за да я убеди да се оженят, но не ми стана приятно да го чуя. Тя можеше да предаде всички ни.
Но пък Елантра не би ни издала, ако се надяваше да стане императрицата на Тирус… Сега обаче, когато тя е разбрала, че Тирус обича мен, а не нея, Елантра щеше да бъде нащрек, когато той се възкачи на трона; щеше да внимава да не я излъже. Трябваше да действаме много предпазливо.
— Защо съм тук, Елантра? — попитах я аз. — Не е било нужно да се съгласяваш и да ме каниш за ритуала.
Тя не отговори. Вдигна ръце, за да ѝ облека нощницата. После се завъртя, както беше боса, и седна върху една голяма възглавница близо до осветения от слънцето прозорец.
— О, възпитателко! Вземи маслото на сенатор Фон Империан. Сега е неин ред да бъде помазана.
Дония взе гърнето с по-светлото масло, което трябваше да намажа върху раменете и гърдите си, преди да съпроводя Елантра до свещеника. Пак не знаех какво трябва да нарисувам. Дония ми се притече на помощ:
— Умея много добре да си служа с ръцете. Може ли да помажа моята господарка? Ще стане по-бързо.