Погледнах я и излязох от вцепенението, когато видях ужаса, изписан на лицето на тази жена, която никога от нищо не се страхуваше.
Тя слезе със залитане от подиума, дръпна се от Тирус, огледа се тревожно наоколо и видя изчадията и съюзниците си да лежат в безсъзнание в краката на съюзниците на Тирус. Той беше организирал този преврат през седмиците, откакто тя се бе съюзила с него срещу собствения си син.
— Съжалявам, че оскверних едно от най-свещените ни места с това насилие, но трябваше да нанеса удара на единственото място, в което ти никога не би го очаквала.
— Ти се съюзи с Излишните, а не с Високопочитаемите! — извика Сигна и огледа с ужас залата така, като че ли беше видяла нещо отвратително.
— Съюзих се с онези, които се стремят към прогрес, вместо с тези, които защитават застоя — каза Тирус простичко. — Съюзих се с тези, които искат да се борят за бъдещето, а не да се предадат на забвение. И сега ти давам избор. Ще загинеш, но ще имаш възможност да се покаеш.
— Да се покая?
Гласът на Сигна прозвуча като удар с камшик.
— Аз съм наследникът на царствения род Домитриан. Знам, че ти държиш на нашата династия и на тази империя, затова направи признание заради нашата фамилия преди смъртта си.
— Искаш да направя живота ти по-лесен, преди да ме убиеш? — каза разгневена тя.
— Да.
— И какво ще получа в замяна? Ще остана ли жива?
— И двамата знаем, че сега това не може да се случи.
Сигна отвори уста, сякаш с намерение да се изсмее на неговата наглост, но после осъзна в какво отчаяно положение беше изпаднала. На лицето ѝ се изписа замислено изражение.
— Предпочитам да съм заспала по време на предстоящото ми пътуване. Ще ми дадеш приспивателно, което да си инжектирам, когато пожелая. Нещо, което действа бързо.
— Тази молба е лесна. Благодаря ти, бабо, че ми поиска нещо, което спокойно мога да изпълня. А сега да обсъдим твоята част от уговорката… — Той ѝ даде знак да се качи отново на подиума при него.
Сигна присви очи. Изкачи сковано стълбите и се обърна към тълпата, явно разкъсвана между желанието да се държи с непоколебимо достойнство и това да се разкрещи за помощ, обхваната от паника.
— Аз убих Рандевалд. — Тя се запъна за момент, като че ли да покаже, че дори коравосърдечната Сигна с мъка сдържа сълзите си. — Единственото дете, излязло от собствената ми утроба, най-любимия си син. Това ще ме измъчва и няма да спре, докато смъртта не ме прибере. Убих много други от семейството си, но го направих само за доброто на империята и не съжалявам за нищо.
Тирус сложи ръка на рамото ѝ. Лицето му беше сурово, напрегнато.
— И какво друго?
Сигна отвори уста и бързо я затвори. Не беше очаквала това.
— Какво… друго?
Тирус се вгледа в очите ѝ така, сякаш ѝ изпращаше мълчаливо послание. После посочи с глава към мен.
Крайчетата на устните на Сигна се извиха. Изражението ѝ беше студено, като че ли пресмяташе дали да не се лиши от онова приспивателно. После ме погледна в очите, все още с тази странна усмивка на устните.
— Ако това е бремето, което искаш сам да поемеш, изобщо няма да те спра, Тирус. Ти вървиш към собствената си гибел, като ласкаеш тези Излишни, така че можеш да направиш още една стъпка, да сключиш противоестествен брак с едно отвратително създание. Немезида дан Империан, аз бях тази, която замисли смъртта на господарката ти Сидония.
Тя е била. Тя. Светът под краката ми сякаш пропадна. Имах чувството, че не мога да си поема въздух.
— Моите изчадия ми казаха за твоя заговор срещу мен и аз накарах онова момиче Пасус да действа. Казах ѝ, че помазването ѝ може да е чудесна възможност да се отърве от теб. Научих я какво точно да каже, за да предизвика подозренията ти към племенника ми. Глупавото момиче дори не разбра защо исках да каже тези неща, след като така и така имаше намерение да те убие, но ги каза. Така и не разбра, че предизвиква собствената си гибел. Тъй като исках Тирус да умре, тя не ми беше нужна. — Сигна отново изгледа внука си със студения си поглед. — Вярвам, че това признание те задоволява?
Усетих бучене в ушите. Почувствах се замаяна, неспособна да се концентрирам върху това, което казваше Тирус.
— Благодаря ти за честността — рече той. — Искаш ли да те приспят сега?
— Сама ще отида към смъртта си.
— Разбирам.
Лицето на Тирус изразяваше уважение. Хвана я за раменете и я целуна по челото.
— Благодаря ти, бабо, за всичко, на което ме научи.
След това Сигна вирна брадичка и хвърли последен поглед на Хелиосферата — към изпадналите в безсъзнание изчадия, към тълпата от неумолими нейни врагове, към мен, която възнамеряваше да обрече на смърт, пред която сега самата тя щеше да се изправи.