Спях повече през нощите, когато не ме подлагаха на онези процедури, защото тялото ми се нуждаеше от почивка и възстановяване. В онази вечер, след като бях потънала в дълбок сън, Сидония ме разтърси, за да ме събуди.
Това, само по себе си, беше необичайно. Обикновено се събуждах моментално и от най-слабия звук.
— Да не си болна?
— Болна ли? — измънках аз.
— Напоследък си толкова отпусната. Не исках да кажа нищо, но всичките ти дрехи изглеждат някак провиснали и по-широки на теб. Немезида, ти линееш.
— Добре съм.
— Мисля, че трябва да повикаме доктор Исарус.
— Имам нужда само от сън.
С всеки изминал ден обаче Дония ме гледаше с нарастващо безпокойство. Накрая матриаршата реши, че мускулите и костите ми са се смалили достатъчно и имам по-приемливо крехък вид. Вече нямах мощната фигура на тигър, а се бях превърнала в нещо по-издължено и по-слабо, като някой рис. Най-после можех да мина за нормална девойка. Необикновено висока, но със сигурност не и изчадие.
Изпитах облекчение, че вече можех да прекратя инжекциите. Силата ми се възстанови повече, отколкото бих могла да се надявам. Вече не можех да се упражнявам без проблем в стаите с нормална гравитация, но отново можех да минавам през тях. Дори и с намалени мускули бях по-силна от един нормален човек.
— Това ще ти създаде трудности — рече матриаршата, докато се изправях на ръце върху облегалката на дивана ѝ. — Щеше да е по-лесно, ако те бяхме отслабили още повече. Ще трябва да се преструваш. Никога повече такива демонстрации.
— Нали поискахте да видите на какво съм способна — напомних ѝ аз. Бавно отпуснах хватката и повдигнах едната си ръка, балансирайки само на едната си длан. Въпреки че не бях толкова силна, колкото преди, тялото ми беше по-леко и компенсираше донякъде промяната в мускулите. — Трябваше ли да ви излъжа за способностите си?
Тя ме наблюдаваше как се спускам бавно надолу към дивана и после пак се издигам. Отгоре изглеждаше някак странно и почти стара.
— Без повече упражнения, дори и насаме. В Хризантемиума навсякъде има очи, а и всичките процедури ще отидат на вятъра, ако пак наедрееш.
Аз я гледах изпод увисналата си коса, усещах приятна горещина в ръката, но… тя трепереше. По-рано ръката ми никога не беше треперила, докато ме държеше така.
— Наясно съм с това, госпожо. Не съм глупачка.
— Започни веднага. Слез долу.
Спуснах надолу краката си и се приземих. Ръката ме болеше и започнах да я разтърквам, без да свалям очи от нея.
— Започвам веднага.
Сега бях изпитала слабост, а между това дали да крия силата си, или да съм наистина крехка и слаба, предпочитах първото.
Така и щях да направя.
Възпитателката намираше козметичните процедури за твърде приятно занимание — дотолкова, че прилагаше уменията си и върху двете ни, а не само върху Сидония. Сега Дония и аз имахме внимателно вкарани под кожата ни пигменти за блясък и оттенъци, а също и специално вплетена в косите ни субстанция, с помощта на която нашите разкрасяващи ботчета ни предоставяха възможност за най-сложни прически. Сутрин се събуждахме със спуснати коси и с помощта само на една команда механизмите, вплетени в тях, се активираха и прегрупираха така, че да изпълнят всяка прическа, която пожелаехме, независимо от сложността ѝ. Друга команда — и косите ни се променяха от златисто до сребристо или в такова, което най-подхожда на облеклото ни. Дори можеха да излъчват светлина, която променяше изкуствено цвета на косата ни, без да са нужни разкрасители.
Няколко нощи поред Сидония стоя будна до късно, за да настройва механизмите за коса. Промени косата си в синя, изправи я, направи си стегнати букли, които само с един електрически импулс временно я превръщаха в естествено къдрава. Още един импулс и тя отново се изправяше. После се забавляваше да променя моята коса. Реши, че най-много ѝ харесва косата ми да е тъмнокестенява със светли кичури.
Най-сетне Сутера ну Империан изчерпа своите сбирани с десетилетия познания за императорския двор. На последния урок с гордост ни показа на матриаршата и сенатора.
— Предлагам отличителните черти на дъщеря ви да бъдат красивите ѝ очи, като направите кожата ѝ с два тона по-тъмна, за да изпъкват още по-добре. Може би в хубаво златистокафяво? О, и този дълъг, изящен нос… Великолепен е. Каквито и промени да прави, трябва винаги първо да мисли как да привлича вниманието към очите и носа си.