— А Немезида? — попита матриаршата.
За момент Сутера запази мълчание, неподготвена за въпроса. Погледна ме стресната, давайки си сметка, че до последно ще продължаваме да се преструваме, че ме обучава. Нямаше никаква идея.
— Ами, предполагам, че тя сама може да избере. Напълно съразмерна е, каквито са всички хуманоидни същества. Според мен хубост, постигната в лаборатория, всъщност не се счита за истинска красота. Не мислите ли? — Извърна се към матриаршата в очакване да получи съгласието ѝ.
Тя само я погледна и продължи да чака с нарастващо нетърпение.
Сутера каза:
— По принцип се очаква изкуствено създадените същества да са физически приятни, така че у нея няма нищо, което да не ѝ е наред, като изключим носа ѝ. Това ще го оправя. Поне ще премахна тази не особено приятна за гледане издатина в основата.
Докоснах носа си и си спомних как го бях счупила няколко пъти в разни схватки, преди да бъда цивилизована.
— Бих казала, очите и скулите — обади се матриаршата и внимателно ме огледа. — Как мислиш, Сутера?
— Ами… ами да, предполагам. Пак ще кажа, че можете да изберете каквото поискате. — Тя се засмя и потупа косата си. — Може би бих променила цвета ѝ.
— Хм, да — съгласи се матриаршата. — Не подхранваме допълнително с меланин хуманоидните същества, за да ги различаваме физически от семейството, но на Немезида може да се прибави малко пигментация. Не си ли съгласен? — Тя погледна сенатора.
Той се обади за първи път:
— О, да. Както кажеш.
— Все още не мога да си представя като каква ще служи Немезида в Хризантемиума — рече Сутера, — но каквото и да каже моята Високопочитаема господарка, ще продължавам да твърдя, че очите и изпъкналите скули винаги са на мода.
После Сутера продължи да демонстрира познанията ни пред сенатора и матриаршата. Изстрелваше въпрос след въпрос към нас и аз отговарях правилно на всеки. Дония беше разсеяна и изнервена от ястребовия поглед на майка си и на няколко пъти се запъна. Показаха ни образите на имперските величия и Дония обърка Сигна и Девини Домитриан.
Аз обаче не сбърках нищо, а това беше важното.
— Чудесно — рече матриаршата и елегантно плесна с ръце. — Браво, Сутера. Добре са подготвени.
— Много добре подготвени — съгласи се сенаторът.
Съпругата му впи поглед в мен, а на лицето ѝ се появи безмилостна усмивка. Нейната анаконда.
Похвалата на господарката ѝ накара Сутера да грейне. Тя се приведе в сложния реверанс на Високопочитаемите, толкова ниско, че почти се свлече в краката на матриаршата, притиснала ръце до сърцето си. После допря до бузите си ръцете на матриаршата и сенатора.
— Толкова се радвам да служа на още едно поколение на вашата фамилия. Надявам се един ден да видя детето на Сидония, когато тя се завърне от звездите.
Матриаршата се усмихна кисело.
— Е, да, да се надяваме на най-доброто.
Дония се обърна към родителите си едва когато Сутера се оттегли.
— Защо всъщност правим това?
Сенаторът и матриаршата се спогледаха.
— Знам, че става нещо — продължи дъщеря им, повишила тон. — Помислих си, че може би се каните да ме омъжите за някого или да ме изпратите някъде… Но само преди малко не успях на няколко пъти да отговоря както трябва. Не успях, мамо, а ти дори не ми се скара. Какво става? — От очите ѝ рукнаха сълзи. — О, не, татко, в беда ли си? Да не би да ме подготвяте да те заменя?
— Не, не — рече сенаторът. — Добре съм, скъпа.
— Не ти вярвам. Какво е…
— Ох — изохка матриаршата, — кажи ѝ истината.
Сенаторът въздъхна и бръчките по лицето му изпъкнаха още повече. Не беше освежавал фалшивата си младост, откакто дойде писмото за Сидония.
— Е, добре. Императорът не е доволен от мен, но аз не съм в опасност…
— Ти си, Сидония — обади се майка ѝ.
Шокирана, Дония отстъпи рязко назад.
— А-а… аз ли? — Тя ме погледна уплашено.
Приближих се до нея.
— Не се страхувай.
— В опасност ли съм, мамо? — извика Дония.
— Викат те да се явиш пред императора в Хризантемиума — призна матриаршата. — Да те държат отговорна за идиотщината на баща ти, естествено. Ти обаче няма да отидеш.
Дония не беше глупава. Моментално схвана всичко — промяната във вида ми, подготовката ми заедно с нея, а сега… това.
— Не — прошепна тя.
Сенаторът пристъпи напред и стисна крехкото рамо на дъщеря си.
— Майка ти има план, с който да те спаси от императора. Няма да изпратим теб. Не можем да те подложим на такъв риск, скъпа. Вместо теб ще изпратим нея.
— Не — повтори Дония и разтърси енергично глава. Втурна се към мен и ме хвана за ръцете. — Не! — каза ми тя.