За услугите на тези Излишни обаче се плащаше. Те не изпитваха преданост към семейство Империан, а към парите, която щяха да получат, за да му служат.
Наричаха ги „служещи“.
Бяха назначени специално да ме придружат до двореца.
— Високопочитаемите контролират цялата най-мощна техника, Немезида — обясни ми през последната седмица матриаршата. — Ние притежаваме звездолетите и оръжието и затова сме правителството, свързващо една звездна система с друга. Ние сме империята.
Знаех, че повечето населени планети не са напълно годни за човешки живот. Тези, които можеха да разчитат на собствените си ресурси, бяха малко и повечето зависеха от ресурси от Космоса, който се контролираше изцяло от Високопочитаемите. Те зависеха също и от технологията, давана им назаем от тях. По този начин Излишните бяха принудени да им служат, за да оцелеят.
Когато матриаршата и аз се появихме, сред служещите настъпи мълчание. Излишните стояха на групички и се споглеждаха, но същевременно поглеждаха и към нас, като че ли бяхме някакви непознати същества. Аз отвърнах на погледа им и се почувствах по същия начин.
Също като Сутера ну Империан, всички с изключение на най-младите, бяха пълни с физически дефекти от планетарните условия за живот и излагането на нефилтрирана слънчева светлина. Белези по кожата, онези черти, наричани „бръчки“, излишна плът или понякога до такава степен липса на плът, че костите им прозираха под кожата. Всички имаха тонзури — точно в центъра на скалпа бяха обръснати, а останалата част от косата им заобикаляше като корона оголеното петно. Беше любопитна гледка, особено при по-дългокосите жени, много от които бяха сплели косата си на плитка, която обгръщаше в кръг голото петно.
Тонзурата беше задължителна за всички Излишни, които искаха да намерят работа в някое могъщо семейство в космическото пространство. Тя показваше, че бяха приели хелионистката вяра на аристокрацията или най-малкото, че претендират да е така. Ако бъдеха приети като служещи, си татуираха отличителния фамилен знак върху голото петно и от този момент насетне трябваше да го носят, докато напуснат или бъдат уволнени.
Нещо в начина, по който гледаха матриаршата и мен, ми подсказваше, че не ни обичат. Изглежда, не харесваха положението си, принудени от монопола на Високопочитаемите върху технологиите да приемат нежелана от тях вяра и да им служат, за да оцелеят. Припомних си, че всички Излишни бяха щателно проверени за партизански пристрастия, така че не би трябвало да са заплаха. В края на краищата партизани бяха всички планетарни обитатели сред Излишните, които вярваха, че ще бъдат по-добре, ако са свободни от империята. Те възразяваха срещу потискането на знанията от Високопочитаемите. Да си партизанин беше най-опасната измяна и на никого с партизански пристрастия никога нямаше да му бъде позволено да се приближи до наследницата на Империан.
Излишните не се поклониха и не коленичиха. Останаха прави и продължиха да ни наблюдават, без да мигнат, докато матриаршата ги инспектираше. Някои гледаха с неприязън прислужниците, които носеха вещите ми. Добре известно беше, че повечето Излишни не обичат прислужниците.
Матриаршата ги дари със скована усмивка и ги приветства.
— Здравейте — рече тя. — Радвам се да ви видя. Покажете ми знаците си. — После добави: — Ако обичате.
За нея това беше трудна за произнасяне дума. В крепостта никога не се налагаше да я използва към когото и да било.
Излишните наведоха глави да покажат татуировката — издигащо се над планета слънце, — която служеше за знак на семейство Империан. Видях някои да свиват юмруци и да стискат челюсти. Други се споглеждаха, докато матриаршата проверяваше за знака всеки поотделно и по гърба ме полазиха тръпки. Неприязънта просто се усещаше във въздуха.
Първоначално останах озадачена защо матриаршата си беше направила труда да наеме Излишни за ескорта ми до Хризантемиума. Видяха ми се непокорни. В края на краищата живи човешки същества не бяха нужни за нищо. За обслужването на един космически кораб, за управлението му и дори за поправка на машините, които го обслужваха и управляваха, можеха да бъдат използвани машини. Те можеха да водят войни, да разработват нови лекарства, да назначават лечение. Тъкмо по тази причина не беше нужно да знаят как действат машините или да са запознати с науката, с помощта на която бяха построени. Системата се поддържаше сама.