— Това е недостойно! Веднага спри с това хленчене — нареди той на Кожа, като че ли прислужницата беше в състояние да го чуе. — Не е подходящо за това събитие.
Болката на Кожа беше прекалено нетърпима, за да го чуе и да се подчини, затова младият мъж вдигна бледите си сини очи, измъкна едно елегантно цилиндрично оръжие от джоба си и изстреля сноп светлина в гърдите ѝ. Тя повече не помръдна. Веднага разбрах, че е мъртва.
— Тирус! — скара му се императорът. — Какво съм ти казвал за убиването?
— Да, да, първо да те попитам, чичо — смотолеви Тирус и се поклони. — Но в моя защита ще кажа, че тя ме дразнеше.
— Ама че си и ти — рече добродушно императорът. — Тя така и така щеше да умре. Защо избърза?
Тирус само вирна глава, бледите му сини очи светнаха, а устните му се изкривиха в безумна усмивка.
Припомних си всичко, което знаех за Тирус Домитриан. Бях проявила специален интерес към него в разговорите със Сутера ну Империан, след като се бях запознала с аватара на лудия. Той беше повод за присмех в цялата империя. Определянето му за наследник беше най-доброто, което можеше да направи Рандевалд фон Домитриан от гледна точка на сигурността си. Дори и най-големите му врагове не биха се осмелили да го убият поради страх от наследника му.
Без да съзнавам, бях отворила широко очи. Усетих се едва когато улових погледа на едно момиче в отсрещната страна на залата, което ме гледаше с цинично изражение на лицето — изглежда, че беше единственото, което ми обръщаше внимание. Черната му къдрава коса беше внимателно подредена около раменете, а очите му ме гледаха втренчено.
Наложих си отново да притворя клепачи, недоволна, че ме беше забелязала. Докато ме извеждаха от залата, императорът отново застана начело на двора си. Всички бяха забравили за нещастната прислужница.
Тези хора бяха наистина жестоки.
Но ако по някакъв начин представляваха заплаха за Сидония, щяха да разберат колко по-жестока мога да бъда аз.
11.
Пристигналите на посещение Високопочитаеми бяха настанявани в луксозни вили под едно от кубетата на Валор Новус, които бяха толкова големи, че таванът им не се виждаше. Веднага щом наемниците ме изнесоха от залата със събралите се Високопочитаеми, аз демонстративно се съвзех от припадъка, за да разгледам наоколо, докато вървяхме.
Клетките за животни и градините на крепостта на Империан винаги ме бяха впечатлявали, но тук, в Хризантемиума, зеленината се простираше толкова надалеч в следващите един след друг хълмове, че атмосферата пречеше да се различат по-отдалечените дървета.
Както преди, отново ме завладя смущаващото чувство, че всъщност стоим на повърхността на планета, макар да знаех, че това е затворено под формата на купол пространство на космически кораб. Наемниците следваха дадените им инструкции и ме заведоха до вилата, определена за семейство Империан.
Веднага щом влязох в разкошната вила, с облекчение си отдъхнах за първи път, откакто пристъпих в представителната зала.
— Високопочитаема Империан, добре ли сте? — попита един от наемниците.
Погледнах го.
— Добре съм. Вие изпълнихте задълженията си. Съпроводихте ме до Хризантемиума и представихте в най-добра светлина фамилия Империан. Благодаря ви. Време е да се разделим.
За един кратък миг по лицата на хората от свитата ми се появи изненада, но аз не казах нищо повече. Прислужниците не можеха да мислят, нито да разсъждават. Не биха забелязали кое у мен е „странно“. Рано или късно наемниците щяха да забележат, затова сега, когато официалните им задължения бяха приключили, вече нямах нужда от тях. Видяха ги и аз се представих като тяхна господарка.
Поне никой от тях нямаше да сподели съдбата на Кожа.
В крепостта на Империан имахме по шестнадесет часа дневна светлина, когато лампите светеха с пълна сила, и осем часа нощ, когато всички светлини угасваха. Цикълът ден и нощ на Валор Новус се определяше от звездите отвън. Беше непостоянен и зависеше от това коя част на Хризантемиума гледа срещу слънцето. Всички вили имаха щори, които можеха да закриват прозорците и да създават впечатлението, че е нощ. Прислужниците изпълниха нареждането ми да ги спуснат, за да мога да поспя преди службата в хелиосферата на следващия ден, която през тези периоди винаги се провеждаше по три пъти в седмицата, когато и шестте слънца се виждаха от Валор Новус.
Оказа се обаче, че няма да мога да поспя, макар на такава като мен да ѝ беше нужно много малко време. Първият посетител във вилата ми пристигна, обявявайки гръмогласно това по вътрешната уредба.