— Невени Сагнау иска да се срещне със Сидония Империан.
Невени Сагнау? Намъкнах една полуофициална рокля, опитвайки се да си припомня името от подготовката. „Сагнау“. Не бе име на сенатор и не можах да се сетя Дония да е споменавала за някоя Невени, когато ми разказваше за форумите за общуване.
Когато се показах, за да видя новия си посетител, заварих едно ниско момиче с лъскава черна коса и очи с единична гънка на клепача, приличащи на онези, които Сутера ну Империан си беше сложила, за да е в крак с модата. Те обаче се сливаха с нейните черти по-естествено, което ме накара да заподозра, че са от онези рецесивни черти, като червената коса и свободни меки части на ушите, които толкова рядко могат по естествен път да се видят у хората. Върху яката ѝ висеше огърлица с формата на полумесец — метална, с остри като бръснач ръбове и осеяна с коралови зрънца, които трябваше да скриват смъртоносното ѝ предназначение да се използва като нож. Някой друг би могъл да се заблуди, но не и аз.
— Надявам се да сте добре, Високопочитаема Империан. — Невени коленичи, а аз ѝ подадох ръцете си. Тя ги притисна до бузите си. Това ми подсказа, че момичето вероятно е с по-нисък ранг от Сидония. — Преди малко ви видях да припадате. Аз самата често страдам от виене на свят. Реших да ви донеса една тинктура. — Тя се изправи и започна да рови из туниката си, а после извади малко метално шишенце и ме погледна с широко отворените си очи. — Просто прибавете три капки, когато решите да изпиете нещо.
Невени с нетърпение очакваше реакцията ми. Моментално станах подозрителна към мотивите на това момиче. Беше прекалено любезна.
— Благодаря ви.
— Съжалявам за прислужницата ви. Беше недостоен начин да… — Спря се миг преди да каже нещо против императора. После добави: — Когато пристигнах за първи път тук, императорът беше също крайно недоволен от семейството ми. Така че разбирам какво трябва да сте изпитали, ставайки свидетел на това.
— Така ли?
Тя се наведе към мен и прошепна:
— И двете сме тук по една и съща причина. Имаме много общо помежду си.
— Какво искате да кажете?
— Имам предвид, че вашият баща и моята майка имат обща кауза. — Бузите ѝ се зачервиха. — Те не се познават пряко, но майка ми предизвика гнева на императора, когато се опита да реформира нашата образователна система. Искаше да учим математика и други науки, а…
Застанах нащрек. Точно такива хора трябваше да избягвам, но не бях сигурна дали мога да си позволя да се отнеса с пренебрежение към това момиче, ако то произхожда от известна фамилия.
— Извинете ме, но не съм чувала за фамилията ви.
Бузите ѝ пламнаха още повече.
— Ние не сме сенаторска фамилия. Майка ми управлява една колония в рамките на територията Пасус.
Веднага всичко ми се изясни.
— Тя е вицекрал, така ли?
В гласа ѝ се прокрадна отбранителна нотка.
— Да.
Значи, това момиче беше едно от по-високопоставените Излишни, фамилия, издигната от големи маси хора чрез действителни избори, а не стара и наследствена. Означаваше също, че тя е подвластна на местните Високопочитаеми, фамилията Пасус. Нищо чудно, че беше тук. Сенатор Фон Пасус се считаше за главен защитник на хелионистката вяра. Никога не би позволил на някой Излишен от неговата територия да извърши такова открито богохулство.
Това момиче можеше само да опетни още повече репутацията на Империан. Не трябва да имам нищо общо с нея.
— Благодаря ви за тинктурата — рекох аз и ѝ я върнах. — Съмнявам се обаче, че имаме много общо помежду си, както вие си мислите.
Тонът ми беше студен. За момент тя се вгледа в лицето ми, а после и нейното изражение стана студено.
— Щом така искате.
Тя разбра, че предложението ѝ за съюз е отхвърлено, но аз не разбирах по какъв начин тази Невени би имала полза от положението ми тук. Тя само го беше застрашила. Дония никога не би отблъснала една протегната за приятелство ръка, но пък тъкмо заради нея аз много лесно можех да го направя.
— Моля да ме извините — рекох, обръщайки гръб на Невени, — пътуването беше твърде дълго.
— Ама разбира се, Високопочитаема. Ще ви оставя да си починете. — Тя се поколеба. — Ако си промените мнението…
Поклатих глава и много студено казах:
— Няма да го променя.
На следващата сутрин целият императорски двор се яви за службата в Голямата хелиосфера. Императорското семейство — императорът Рандевалд, майка му Сигна, лудият му племенник Тирус, племенницата му Девини и съпругът ѝ Саливар — зае почетните места в центъра около свещеника.