Двете места от двете страни на императора бяха оставени празни, но не за дълго. Изведнъж на тях се настаниха две от неговите изчадия, чиито задължения на охранители ги бяха довели в най-важния кръг на хелиосферата. Разпознах Вражда и тъмнокожия, наблюдаващ всички наоколо, Мъка. Не видях сред тях Риск, но без съмнение и той беше наблизо.
За един дълъг миг се усетих, че оглеждам изпитателно чертите на Вражда. Бяха почти еднакви с моите — светлата ѝ коса и очи наподобяваха естествения ми цвят. Ако мерките, които беше взела матриаршата за промяната на външния ми вид не бяха така ефикасни и ако носът ми беше прав, щях да имам истинска причина да се тревожа. Само преди няколко месеца двете с нея щяхме да изглеждаме като близначки.
Тя усети, че я наблюдавам и ме погледна остро. Бързо отместих очи. Заех мястото си на следващия ред заедно със сенаторите и семействата им, а на този зад нас видях по-нискостоящи Високопочитаеми. Зад тях бяха такива по-важни особи сред Излишните като Невени Сагнау. Бързо извърнах поглед от нея, защото не исках отново да привличам вниманието ѝ.
Прислужниците ни заеха места най-отвън, непосредствено зад наемниците. Главите на последните бяха татуирани със знаците на различни семейства. Всички носеха церемониалното облекло за богослужение и металът проблясваше на светлината, идваща от звездите. Не знаех накъде да гледам.
Тъкмо тогава забелязах, че много очи са вторачени в мен, а присъстващите шушукат за наследницата на Империан, която беше припаднала пред тях. Слухът ми лесно долови откъслечни разговори.
— … много по-висока, отколкото очаквах…
— … жалко, че не си е оправила носа…
— … императорът със сигурност още не е приключил с нея. Очаквах повече…
Вирнах брадичка. Дония вероятно би се притеснила, ако се озове сред толкова много втренчени в нея очи, но мен тези хора не ме интересуваха. Поне докато се ограничаваха само да шушукат за мен, без да ме заплашват, можех да ги подслушвам, без да се тревожа.
Вдигнах очи и срещнах погледа на Саливар Домитриан, който се наведе да прошепне нещо на жена си. Девини Домитриан също ме погледна. И двамата бяха пример за фалшива младост. Бяха най-малко на петдесет и няколко години, но изглеждаха не по-стари от Дония. Знаех, че тя беше разговаряла от време на време със Саливар по време на социалните форуми, но само по настояване на майка си. Дония ми каза, че Саливар и жена му имали репутация на перверзници.
И двамата ми се усмихнаха бавно и в този момент ми напомниха на две навити на кълбо усойници, готови да скочат.
Наблюдаваха ме по време на цялата служба. Дискретно проверявах това, като постоянно се опитвах да показвам, че слушам свещеника. Беше трудно поради голямата жега, присъствието на изчадията, чието внимание се стараех най-много да избегна, и разбира се, поведението на лудия племенник на императора.
Тирус Домитриан напълно оправдаваше репутацията си. Често избухваше в неприличен смях по време на службата и напускаше мястото си, за да отиде при разните прислужници, като че ли за да реши коя да е следващата му жертва. Ако не беше луд, можеше да бъде считан за по-голям богохулник дори от сенатор Фон Империан. По едно време третото изчадие, Риск, излезе от тълпата и го хвана за ръката, а Тирус вдигна очи и го последва извън залата. Всички присъстващи се преструваха, че не забелязват неуважителното поведение на наследника — дори чичото на Тирус, императорът.
След службата Високопочитаемите се събраха в представителната зала, за да вдишат изпарения. Прислужниците минаваха с фиали, пълни с летлива смес за изостряне на сетивата. Взех една за себе си и вдишах дълбоко така, че всички да ме видят. Точно тогава Девини и Саливар Домитриан си пробиха път до мен и лукаво ми се усмихнаха.
— Скъпа Сидония Империан — рече Девини, измервайки ме с поглед, — колко различно изглеждаш в действителност.
Като племенница на императора Девини беше също, макар и не първа, наследница на трона, така че тя и съпругът ѝ бяха с по-високо положение от мен. Аз коленичих пред тях и двамата протегнаха ръце да ги притисна до бузите си.
— Изправи се, моля те, скъпа — рече Девини, като продължаваше да се усмихва. — Чичо ми беше много негостоприемен към теб вчера.
Аз се изправих и неспокойно я погледнах.
— Грешката на баща ми беше причина за недоволството му, Ваше Височество. Не споделям странните му наклонности.
Те се спогледаха.
— О, сигурни сме, че е така, скъпа Сидония — побърза да ме увери Девини. — Цялата глупост за някаква си ерес е толкова отегчителна, не е ли така? Мен много повече ме интересуват по-изтънчените удоволствия на живота, отколкото грубите политически боричкания. Искаме да дойдеш тази нощ във вилата ни. Да се присъединиш към нас в нашите солени бани.