— О, те са невероятно луксозни — обади се Саливар и млъкна, за да вдиша дълбоко от изпаренията във фиалата си. — Ще ти хареса да се потопиш в тях.
У тези двамата имаше нещо, което ме накара да бъда нащрек, но те бяха точно от хората, с които матриаршата би искала Сидония да общува. Ако успеех да се сприятеля с двама членове на императорската фамилия или да се покажа като глупаво момиче, твърде празноглаво и жадуващо за „лукс“, за да го интересуват някакви си научни знания, щях до голяма степен да намаля подозрението за еретични наклонности от страна на Сидония.
— Много ще се радвам да се присъединя към вас — отвърнах. — Аз също се уморих от политически глупости.
Девини се усмихна широко. Издуха струя дим през ноздрите си.
— Ще изпратим прислужниците си да те придружат — рече тя.
Кимнах в знак на благодарност и те ме оставиха. Следващата личност, която срещнах, беше момичето с черните къдрици, което ме улови, че се преструвам на припаднала предишния ден. Очите ѝ се вторачиха в моите и на лицето ѝ се появи заплашителна усмивка. Провря се през тълпата и застана до мен.
— Я виж ти, Сидония Империан, колко се радвам най-после да се запозная с теб лично.
Протегна ръце и аз ги поех. Не беше от имперските величия, така че едва ли щеше да е с по-високо положение от моето. Не коленичих, а и тя не го стори. Вместо това се държахме за ръцете, както обикновено правят две жени с един и същи ранг — притиснахме силно пръстите си, а после и двете се отдръпнахме.
— Аватарите са толкова заблуждаващи — рекох безпомощно аз. — Моля ви да ме подсетите коя сте?
— О, не се прави на срамежлива, Сидония. Обидно е. Винаги имам едни и същи очи и прическа — каза момичето и посочи сиво-сините си очи и къдравата си черна коса. — Това са моите отличителни черти. Някои от нас използват аватари, които действително приличат на тях. Аз съм Елантра, разбира се.
— Елантра Пасус — спомних си моментално аз и мускулите ми се напрегнаха. Трябваше много да внимавам с това момиче. Изпитах странно усещане от личното си запознанство с член на страховитата фамилия Пасус.
Беше много по-дребна от мен. Колко лесно бих могла да я убия, ако се опитах!
— За мен е истинско удоволствие да се запозная с теб лично — рекох аз, имитирайки ласкателния тон на Девини, който тя току-що беше използвала пред мен. Загледах се във врата ѝ — колко лесно можех да го прекърша — и изведнъж започнах да жадувам за решението, за което беше предназначено едно изчадие — просто да премахва с груба сила всички врагове на Сидония.
Вместо това трябваше да се преструвам на изтънчена наследница и да продължавам с любезните запознанства. Двамата придружители на Елантра бяха Креденца Фордайс и Гладик Атън, и двамата от сенаторско потекло, които се бяха срещали със Сидония в социалните форуми. Техните фамилии се ползваха с голямо благоволение от страна на императора и затова бяха в Хризантемиума по-скоро като гости, отколкото като заложници като мен. Наемниците зад Елантра носеха на главите си супернова — знака на фамилията Пасус. Беше подходящ за фамилия, която считаше себе си за главен защитник на вярата.
— Колко по-висока изглеждаш в действителност — отбеляза Елантра, оглеждайки ме от главата до петите. — Аватарът ти явно не те е представял твърде добре, съгласна ли си? Предполагам, че за някои аватарите са въплъщения на това, което искат да бъдат… Въпреки че на твоя аватар липсваше дръзкият ти избор за нос! Нарочно ли е направен да изглежда така, или се е случило по време на пътуването?
Освен че беше една Пасус, Елантра бързо доказа, че е голяма досадница.
— Претърпях малка злополука — отвърнах аз и докоснах бучката на носа си, спомняйки си предложението на Дония да я запазя. Заради нея щях да я показвам с гордост. — Хареса ми как изглеждам и я запазих.
— Какъв необикновен избор, но твоята фамилия е известна с такива… различни начини на мислене, не е ли така — обади се Креденца Фордайс и се вгледа напрегнато в мен. Лицето ѝ изразяваше някакво жадно очакване, като че ли се надяваше да дам погрешния отговор.
— Хареса ли ти службата в Голямата хелиосфера? Стори ми се, че си малко разсеяна — продължи да упорства Елантра, като се опитваше да ме накара да кажа нещо, каквото и да е то, което би могло да се изтълкува като ерес. Не го правеше много деликатно.
— Службата беше дълга — рече вместо мен Гладик и ме погледна съчувствено.