Беше слабо момче с червеникавокафява кожа и изкуствено оцветени в зелено очи. Златото, вплетено в косата, му придаваше изнежен вид като на човек, за когото се полагат постоянни грижи. Очевидно не споделяше нетърпението на придружителките си да ме накарат да кажа нещо, което би прозвучало като ерес. Щях да запомня това.
— Службата не беше по-дълга от обикновено — рече Елантра. — Или пък… или пък службите, които се извършват във вашата крепост, са по-различни, Сидония?
Отново се опита да ме накара да се изтърва и да призная, че рядко ходя на тях. Хитро момиче. Истинска змия.
Тя обаче не знаеше, че аз бях същата.
— О, Високопочитаема Пасус, напълно сте права. Наистина бях разсеяна по време на службата — казах небрежно. — Толкова е вълнуващо да съм тук, в Хризантемиума. Нямам търпение да изпитам всички… — как ги беше нарекла Девини? — по-изтънчени удоволствия.
Двете момичета се усмихнаха, но в очите на Елантра забелязах злобно пламъче.
— Ами да, разбирам, че сигурно вече имаш намерение да посетиш солените бани на Саливар и Девини.
Примигнах. Новините, изглежда, се разпространяваха бързо.
— Наистина би трябвало да… — започна Гладик.
— Да се насладиш на потапянето в тях — прекъсна го Елантра и му хвърли предупредителен поглед.
Гладик млъкна уплашен. Стисна устни и не довърши това, което искаше да каже.
— Истински им се наслади — продължи Елантра. — Сигурна съм, че Домитриан ще те поразсеят от онази драматична сцена, която преживя пред всички ни. Нищо чудно, че толкова се развълнува! — Очите ѝ за последен път ме изгледаха подигравателно. В дъното им се таеше обвинението Преструвана такава!. — Трябва да кажа, Сидония, че вече те намирам за много по-различна от това, което очаквах.
Не беше нужно да се усмихна пресилено. И представа си нямаше. Само ако можех да ѝ покажа колко по-различна бях от това, което е очаквала, като я стисна за гърлото и гледам как усмивката ѝ изчезва…
— Не мога да кажа същото за теб — отвърнах любезно аз. — Ти си точно такава, каквато си те представях. — Без да ѝ дам възможност да запита какво точно имах предвид, аз се обърнах и се отдалечих.
Казах си, че съм отделила достатъчно време на общуването след службата.
Тъкмо се канех да напусна, когато Невени Сагнау ме пресрещна пред вратата.
— Имаш ли минутка?
Това никак не ми хареса. Не исках да ме виждат с нея.
— Не, нямам.
Тя протегна ръка да ме спре, докато минавах покрай нея.
— Моля те да ме изслушаш — настоя Невени. — Току-що разговаряше с Девини Домитриан и съпруга ѝ. Видях те.
— Не ми е приятно да ме шпионират. Пусни ми ръката.
— Но Девини и Саливар са… — Тя се огледа, давайки си сметка, че може да ни слуша кой ли не. После прошепна: — Не пий от виното. Казвам го за твое добро.
След това се отдръпна от мен и бързо се отдалечи.
Проследих я с озадачен поглед. Можех само да предположа, че Невени намекваше за отрова, но Девини и Саливар Домитриан нямаха причина да убиват заложницата на Империан.
А ако се опитаха, е, тогава щяха доста бързо да разберат, че са направили фатална грешка.
12.
Солените бани на Девини и Саливар Домитриан се намираха в Тигрис, точно там, където корабът се съединява с Валор Новус. Беше притежание на Девини.
Помещението, в което влязох, отново бе толкова огромно, че напомняше атмосферата на планета и таванът не се виждаше. Научих, че тези зали се наричат „небесни куполи“. Огледах зеленината наоколо и почувствах влага по кожата си. Трябваше да свикна с това. Всъщност навярно на повечето хора им харесваше да не виждат тавана.
— О, Сидония! — провикна се Девини. Двамата със съпруга ѝ вече се излежаваха в солените бани. — Ела при нас.
— Водата изглежда приятна — казах, докато свалях дрехите си. Един прислужник притича, за да ги поеме, и аз се плъзнах в топлата ѝ прегръдка. Огледах потъналите в пищна зеленина дървета, чиито листа се спускаха над нас, и басейните със зеленикавосинкава вода под тях. Тя проблясваше на светлината, идваща от биолуминесцентните същества, сложени там за украса.
Двамата Домитриан следяха всяко мое движение и въпреки че Дония би се свивала от неудобство, ако беше на мое място, нещо у мен се бунтуваше при мисълта да се преструвам, че изпитвам същото. Те не полагаха никакви усилия да ме накарат да се почувствам по-добре, а изглежда, искаха тъкмо обратното. Щом искаха това, аз пък нямаше да им доставя това удоволствие.
— Колко си прекрасна — прошепна Саливар.
— Да, имаш великолепно тяло — рече Девини.