— Знам — отвърнах аз.
И двамата се засмяха.
— Като си помисля само — каза провлачено Саливар, — че прекарахме последния месец в очакване да се къпем със срамежливото и невинно момиче от фамилията Империан. Но погледни я, скъпа, тя дори не се изчервява.
— Но е невинна — отбеляза Девини с някакво задоволство в гласа. — Сигурна съм в това. — Те си размениха погледи, които не разбрах какво означават.
Беше ми интересно да чуя, че са очаквали Сидония. Не виждах какво толкова интересно има в тези бани, че с такова нетърпение искат да ѝ ги покажат. Единственото, което можех да направя, беше да продължавам да се преструвам.
Водата беше плътна и мътна и гъделичкаше гърба ми. Въздухът беше толкова влажен, че се потях, независимо дали бях над или под водата. Забелязах светлосинята атмосфера над нас, като безоблачно небе, и си наложих да продължа да гледам нагоре към нея, опитвайки се да свикна с тази необятност.
Девини ме наблюдаваше усмихната.
— Дотук какво е впечатлението ти от двореца, Високопочитаема Империан?
— Прекалено е претъпкан, Ваше Височество — отговорих откровено аз.
— Във вашия сектор на галактиката вие сте доста изолирани, нали? О, колко странно трябва да е всичко това за теб.
От едната страна на басейна намерих място, където да застана. Девини и Саливар ме наблюдаваха настървено, все едно си играеха с мишка, преди да я погълнат.
— Ще трябва да свикна — признах предпазливо. — Този кораб ваш ли е?
— О, Тигрис е нашето собствено владение, но ти винаги си добре дошла — каза Девини.
— По всяко време — добави, усмихвайки се, Саливар.
— Солените бани бяха моя идея. Посетих една колония, където морето беше толкова солено, че хората се излежаваха на повърхността, сякаш беше трева, и аз…
— Тя каза: „Саливар, ние просто трябва да имаме това“ — прекъсна я съпругът ѝ.
Девини се засмя.
— Така беше и затова той попита: „Искаш да се откажеш от пътуването в космоса, за да живееш на планета, така ли?“. Аз отговорих: „Всемогъщи звезди, не! Не“.
— Ето защо имаме това — Саливар посочи около нас. Със същия замах на ръката взе една кана, която лежеше върху гъсто преплетени свежи зелени растения.
Застанах нащрек. Бях любопитна какво възнамеряваха да направят. Невени Сагнау ме беше предупредила за виното им. Явно щеше да има нещо в него.
— Наистина това беше най-хубавата ни идея — добави Саливар, наля чаша вино и я подаде на жена си.
Тя ме погледна, усмихвайки се, и вдигна чашата към устните си, но не отпи. Забелязах това.
Саливар наля една чаша и на мен и ми я подаде. Вгледах се в тъмночервената течност и се запитах какво ли може да има в нея.
Едва ли имаха намерение да ме отровят, със сигурност обаче искаха да ме упоят. Сутера ну Империан беше казала, че някои в двореца обичат да си играят с новодошли, несвикнали с опиати. Слагали някакво предизвикващо еуфория или халюцинации вещество в питието, а после оставяли новопристигналия да се излага като глупак. Това било лесен начин да се внесе оживление на дадено пиршество и да минава забавно времето.
Трябваше бързо да разбера какво е веществото, за да реша каква реакция да имитирам.
— Чаша вино и излежаване в тези солени бани под синьото небе ще премахнат веднага всички грижи — добави Девини. Тя отново вдигна чашата до устните си, но пак не отпи.
Погледнах внимателно и двамата.
— Наистина — отпих от виното.
От влагата и горещината главата ми леко се замая, но каквото и да бяха сложили във виното, то премина през организма ми, без да ме засегне. Пих още, като се опитах да определя едва доловимия вкус на някакъв цитрусов плод и да разбера от какво е. Сидония и аз бяхме пробвали със Сутера такова голямо разнообразие от интоксиканти, така че със сигурност бях опитвала и това. Те продължиха да говорят празни приказки.
— … религиозните служби тук са много по-величествени, отколкото където и да било другаде в империята…
— Била ли си някога на планета, скъпа? О, заслужава си да опиташ някой път. Много хора ненавиждат планетарното съществуване. Смятат, че гравитацията е само за Излишните, но аз се научих да ѝ се наслаждавам.
— Жалко, че родителите ти не могат да се присъединят към нас, но ние с нетърпение очакваме да опознаем младата Сидония Империан…
После, когато вдигнах отново преполовената си чаша, Саливар се засмя и протегна ръка да ми я вземе.
— Пи по-бързо, отколкото очаквахме. Това е достатъчно!
— Е, да, прибавихме нещо в питието ти — каза Девини, — но не искаме да изпаднеш в кома.
Все още не бях успяла да определя какво беше веществото, но в този момент вече знаех как да реагирам. Изскочих от соления басейн, преструвайки се на ужасена.