Играеше добре ролята си.
— Заварих Сидония пред Тигрис. Изглеждаше много объркана и смутена.
Аз закимах, без да смея да отклоня поглед от Вражда.
— Наистина нямам никакъв спомен какво се е случило. Техни Височества бяха толкова любезни да ме поканят в баните си и след това… — Махнах неопределено с ръка. — Главата ми продължава ужасно да тупти. Всичко ми е като в мъгла.
— Заведох я обратно в стаята ѝ да поспи и останах при нея, в случай че се почувства много зле. Как са техни Височества? — Невени се наведе напред с престорена загриженост. — Толкова сме обезпокоени.
Изчадието подлагаше на преценка всяка наша дума в гробно мълчание и продължаваше да ни гледа, без да мигне. Всъщност аз никога не съм била заедно с друга като мен. Помислих си колко е странно, че до този момент продължаваха да ме мислят за човек. Всяко движение, всяко вдишване на това същество ме караше вътрешно да крещя, че то не е като хората, които виждах около мен, че е убийца и хищник и трябва да бъда нащрек. Сигурно е извършила всичко, което бях правила и аз, за да решат, че си струва да бъде цивилизована. Нарочно си наложих да примигвам от време на време, за да не забележи втренчения ми поглед.
После Вражда каза:
— Медиците не могат да ги накарат да дойдат в съзнание. Изглежда, че са поели големи количества много силно невротоксично вещество, наречено „Дъхът на скорпиона“. Странно е, че сте били в тяхната компания, но въпреки това сте избегнали съдбата им, Високопочитаема Империан.
— Извадила съм изключителен късмет — рекох тържествено аз.
Изчадието непрекъснато местеше поглед между двете ни, но после се спря само на мен. За миг се уплаших да не би да е забелязала приликата помежду ни… Дали можеше да види нещо от изчадията у мен, както аз можех да го видя у нея, или пък изнеженият ми вид все пак успяваше да я заблуди въпреки проницателността ѝ?
Изведнъж Вражда рязко протегна ръка и ме хвана за брадичката. Замръзнах на мястото си, когато тя повдигна лицето ми на светлината.
Мигай, припомних си аз, докато се гледахме. Не се взирай. Дръж се като човек. Наложих си да преглътна и да мърдам неспокойно, както би сторила Сидония. Вражда само продължаваше да се взира в мен, което накара Невени нервно да се засмее.
— Какво не е наред? — попита тя. — Да не би да има нещо на лицето на Сидония?
— Не ме лъжете, нали? — каза със заплашителен тон Вражда.
Сърцето ми започна да бие по-бързо. Знаех, че тя може да го усети. Но всеки човек би се уплашил, ако някое Изчадие го стиснеше така.
— Не — рекох твърдо. — А сега веднага ме пусни. — Успях да го кажа, без да повишавам тон, както би направила Дония, но този тон не търпеше възражения. За изчадието аз бях дъщеря на сенатор и трябваше да ми се подчини.
Вражда нямаше избор, освен да отдръпне ръката си. Погледна и двете ни още веднъж, а после излезе от стаята, без да каже дума. Но и след като си тръгна, не се успокоих.
— За какво беше това? — промълви Невени и посочи към собствената си брадичка.
Поклатих глава и не отговорих. Вражда ме подозираше. Знаех го. Можех обаче само да гадая какво точно подозираше.
— Изчадията са толкова ужасни — рече Невени.
Усмихнах ѝ се. Да, предполагам, че сме такива.
Церемонията за отдаване на почит на Непрежалимите мъртви беше един от най-светите празници в империята, така че, естествено, сенатор Фон Империан не го празнуваше, освен ако имаше гости. Когато той разрешаваше честването, Империан следваха същата процедура, която спазваше всяка голяма фамилия в империята. Поръчваха специално отгледано за церемонията Благородно създание и в продължение на седмица се отнасяха с него като нещо много обичано, а след това го качваха на един звездолет и го изстрелваха право в короната на някоя звезда, където да изгори. Като предаваха на техния Космос едно истински невинно и чисто създание, те се надяваха да бъдат опростени грехове и други лоши неща, които са извършили техните Непрежалими мъртви, когато след смъртта си преминат в задгробния живот.
Императорът винаги празнуваше Деня на мъртвите. В седмицата преди празника той развежда из двора си Благородното — малко същество от мъжки или женски пол, без коса и мигли, без цвят, неспособно на измами, поквара и насилие или на някоя от онези недостойни човешки наклонности, които мърсят хората. Благородното заемаше почетно място на всеки пир и всяко важно събитие и живееше като повечето други галеници.