Докато, разбира се, с настъпването на Деня не умреше.
— Хайде — подкани ме настоятелно Невени сутринта в Деня на мъртвите. — Празникът е за по-издигнатите Високопочитаеми, но и аз мога да присъствам, ако ме вземеш със себе си.
Прикриването на престъплението срещу двамата Домитриан и това, че издържахме разпита на Вражда, беше укрепило връзката помежду ни. Повечето дни прекарвахме заедно.
Невени не беше като Дония — срамежлива, мила и жадна за знания. Беше неспокойна и нетърпелива, склонна да обикаля и проучва всичко, а за разлика от нея на мен не можеше да ми бъде отказан достъп до повечето места в Хризантемиума. Аз отварях вратите за нея, а тя определяше къде да отидем.
Същевременно имаше изумителната способност навсякъде, където отивахме, да събира откъслечна информация и да подслушва какво говорят хората. Веднъж матриаршата беше казала, че информацията е валута и Невени ми я доставяше в големи количества. Докато вървяхме към хелиосферата за церемонията в чест на Деня на мъртвите, тя ми разказа последните новини, които беше научила.
— Тирус Домитриан вече успя да развали целия празник. Императорът е бесен.
— Така ли? — отвърнах аз, разсеяна от усещането, че косата ми стърчи във всички посоки.
Както всички, които щяха да присъстват на церемонията, и ние бяхме придали на косите си формата на звезди с помощта на специално втрита в корените пяна. Бяхме облекли одежди от лъскаво злато, които се считаха подходящи за случая. Всички, покрай които минахме, дошли да скърбят за покойните си близки, бяха изрисували на лицата си следи от сълзи, за да покажат неутешимата си скръб.
Невени енергично поклати глава. Прическата ѝ беше започнала да се разваля. Тя нямаше вградени поддържащи механизми като мен.
— Преди година фамилията Пасус подарила на императора едно Благородно, наречено Единство, отгледано в естествени условия, а не с помощта на ускорители на растежа. Всъщност това било Благородно от мъжки пол, пораснало с нормални човешки темпове.
Впечатлена, повдигнах вежди.
— Трябва да е било много скъпо. — Дори за нас, изчадията, в първите ни години използваха ускорители на растежа. От икономическа гледна точка нямаше голям смисъл да се пилеят грижи и храна за едно хуманоидно създание, преди да е станало годно за употреба.
— Сенатор Фон Пасус може да си го позволи — рече Невени. — А императорът съзнаваше, че има нужда от Благородно първо качество, защото много от членовете на императорската фамилия умират млади. Говорят, че са презрени от слънцето.
Тя вдигна леко поглед, защото всички знаеха, че всъщност императорът не може да е суеверен за смъртта на всички тези хора. Той много добре знаеше причината, поради която те умираха.
— Той много се зарадвал, когато получил Единство — продължи Невени. — Бил сигурен, че Живият Космос ще е благосклонен към него. Тирус обаче провалил всичко. Обезчестил Благородното.
— Правил е секс с него?
Не бях вярваща, но въпреки това богохулството, извършено от престолонаследника, ме изуми.
Невени закима енергично.
— Признал това едва вчера, докато мажели Единство с церемониални масла. Сега не може да бъде пожертвано, защото е нечисто, и императорът е бесен.
— Нищо чудно.
Тирус Домитриан беше наистина луд. Забавното бе, че неговата похотливост беше спасила Благородното от ужасна участ.
Невени и аз влязохме в Голямата хелиосфера, за да наблюдаваме последиците. Щъкащи насам-натам прислужници минаваха покрай нас с подноси, препълнени с питиета, храни и наркотици. Имаше цели торби с наркотици на прах, фиали с вещества за вдишване и най-различни интоксиканти като прибавка към питиетата. Сутера ну Империан ни беше показала как да ги използваме и ни бе накарала да опитаме тяхното въздействие. Аз си взех демонстративно от едно мазило и го втрих в кожата си, просто защото знаех, че няма да ми подейства. От друга страна, пренебрегнех ли химическите забавления по време на един от най-големите празници в империята, щях да учудя всички.
Императорът беше заповядал да приковат Тирус към един от най-ярките прозорци, като първо махнат временно паравана, предпазващ от ултравиолетовите лъчи. Така престолонаследникът щеше да бъде изложен на ярката слънчева светлина цял ден. Беше му забранено и всякакво участие в празничните забавления.
Когато го видяхме, кожата на Тирус вече беше станала аленочервена, но той изобщо не изглеждаше засрамен от публичното си опозоряване. Всъщност дори се усмихваше и предполагам, че се забавляваше от възмутените изражения на минаващите край него.
— … не се сдържах, бабо — казваше той, когато се приближихме към него.