Разговорът достигна до ушите ми. Погледнах Невени, тя обаче беше заета да изсипва на земята една фиала с интоксикант, като се преструваше, че го втрива в китката си. След преживяването ѝ с двамата Домитриан беше съвсем естествено да презира всичко, което променя способността ѝ за самоконтрол.
Отново съсредоточих вниманието си върху разговора.
— Нямаш представа как ми въздейства съчетанието от липса на коса с невинност — обясняваше Тирус. — Да ме накараш да се въздържа, е все едно да не позволиш на умиращ от глад човек да хапне изключително рядък деликатес. Не е човешко да очакваш такава сдържаност.
— Ти си позор за тази империя! — скара му се матриаршата на фамилията Домитриан, Високопочитаемата Сигна. — Дори не си си сложил следи от сълзи на лицето! — За разлика от него по нейното лице бяха изрисувани деликатни елегантни следи от сълзи.
— Тези мазила ужасно дразнят кожата ми.
На лицето на Тирус беше изписана ленива усмивка. Сините му очи гледаха кротко, почти срамежливо под късата червеникава коса. Носът му беше дълъг, а на брадичката имаше вдлъбнатина, която никога не премахваше. Невени ми каза, че той никога не променя чертите си дори и за специални случаи. Подобно на много луди, не обръщаше особено внимание на външния си вид. Ако се съдеше по луничките, сигурно и друг път беше предизвиквал гнева на чичо си и е бил приковаван към този прозорец. По-необясним беше фактът, че никога не беше правил опит да ги премахне.
— Не изпитваш ли уважение към покойната си майка? — попита Сигна. — Към братята и сестрите си? Денят на мъртвите е в памет на нашите покойници!
Тонът на Тирус едва забележимо се промени и вече не звучеше така безгрижно.
— Ама, бабо, мисля, че смъртта на родителите ми е такава трагедия, че никакво възпоминание не може да се мери с тази болка… Сигурен съм, че ти и скъпият ми чичо ще се съгласите.
Всички знаеха, че майката на императора имаше пръст в убийствата на другите претенденти за трона, включително и на собствените ѝ не толкова любими деца. Император Рандевалд ѝ се отплати, като определи ненормалния си племенник за престолонаследник, само за да е сигурен, че тя няма да се опълчи срещу него.
И сега този луд племенник, без да го съзнава, току-що беше отправил опасно обвинение. Не издържах на изкушението и се обърнах към тях, за да видя реакцията на Сигна.
При тези думи матриаршата на фамилията Домитриан се беше изчервила. Тя погледна Тирус с присвити очи.
— Намекваш ли нещо, скъпо дете? Защото говориш за моя плът и кръв.
— Нищо не намеквам. Казвам само, че не си ми обяснила защо трябва отново да скърбя за тях? Виж колко обилно си изрисувала на лицето си своята скръб — тя е достатъчна и за двама ни. — После тонът му отново се промени и пак стана шеговит и безгрижен както преди. — Освен това какво е смъртта на няколко членове на фамилията? Родителите ми щяха да са горди, ако знаят, че са отгледали такъв жив Бог като мен.
Присвитите ѝ подозрителни очи леко се отпуснаха и Сигна отвърна сърдито:
— Хелиос да ми е на помощ, ти си един побъркан глупак и позор за тази фамилия! Горко на тази империя, ако се възкачиш на трона. Заклевам се в Космоса, че ако такъв презрян от слънцето ден настъпи, сама ще се изстрелям в някоя звезда!
Сигна му обърна гръб и го остави прикован към прозореца.
Очите на Тирус срещнаха моите и аз бързо отместих погледа си. Не би могъл да знае, че съм ги чула. Никой друг освен едно Изчадие не може да подслуша разговор от такова голямо разстояние.
Отървала се от опиата си, Невени ме побутна да продължим напред и аз с готовност се подчиних, но беше твърде късно.
— Ей, ти! — прогърмя гласът на Тирус. — Момичето на Империан! Ела да ме забавляваш! Заповядвам ти!
Двете с Невени се спогледахме, но после се приближихме към Тирус Домитриан и коленичихме.
— Не, не — каза нетърпеливо той, като продължи да гледа ту нея, ту мен. — Никакви такива работи, докато съм в това състояние. Нека да не правим от това по-голям фарс, отколкото е. С теб сме се срещали много пъти, Високопочитаема. Но ти — той се обърна към Невени, — що за особа си ти? Не те познавам.
— Аз не съм Високопочитаема. — Невени се изправи. — Дъщеря съм на вицекраля на Лумина, Ваше Височество.
— Територията на Пасус. — Той притвори за малко очи. — Аха, разбира се. Онази жена, която искаше да строи библиотеки и да преподава науки.
Невени се вцепени.
— Да, Ваше Височество.
Погледнах момичето, любопитна да видя как ще се държи пред един Домитриан.
— И какво мислиш за действията на майка си? Бъди откровена — подкани я Тирус.