Искането му беше смешно. Луд или не, откровеността пред императорския наследник би могла да коства скъпо на всекиго. Невени го погледна така, като че ли щеше да каже тъкмо това, но отвърна много предпазливо:
— Ваше Височество не може да очаква да говоря против собствената си майка.
— Разбира се, че не.
— В такъв случай — продължи окуражена тя, — майка ми се е посветила на благополучието на Лумина. Тя нямаше намерение да прояви неуважение към вашия… към нашия божествен Космос или към фамилията Пасус. Искаше само да подобри живота на Лумина.
— Планетарният живот е изключително окаян — каза съчувствено Тирус.
— О, не, не е — възрази Невени.
— Не е ли? Няма ли там урагани, земетресения и болести?
— Времето е много разнообразно, но такива са и формите на живот. Съществуват всякакви видове животи и градини и Лумина има две луни, които предизвикват приливи и отливи. Всичко е много непредвидимо, Ваше Височество, но това прави живота много по-интересен, отколкото този в Космоса.
— Говориш като партизанка, лудо влюбена в планетата си.
Невени пребледня, аз също изтръпнах. Той говореше с безпристрастно любопитство, но беше отправил сериозно обвинение, което беше очевидно, и Невени се сви уплашена.
Тирус се загледа в ноктите си.
— Очевидно е обаче, че ти не си партизанка. Това би било лудост. Особено тук, в Хризантемиума. Думите ти могат да бъдат изтълкувани по най-ужасен начин.
Ако не знаех, че е невъзможно, бих могла да заподозра, че ѝ дава прикрит съвет да бъде по-внимателна какво говори. Невени бързо каза:
— Наистина това би било ужасно неразбиране, Ваше Височество. Естествено, че не съм партизанка.
Тирус се облегна на прозореца и вдигна ръце толкова, колкото му позволяваха веригите, за да преплете пръсти зад главата си.
— Звездите ми говорят, а гласовете ви ги заглушават. Замълчете за малко, за да мога да ги чувам. И двете. Особено ти, Високопочитаема Империан. Ти много ги заглушаваш.
Това ме учуди. Не бях казала и дума. Двете с Невени млъкнахме.
— Звездите казват… Казват, че днес съм особено красив — обяви Тирус. — Колко мило от тяхна страна. Намираш ли ме за красив, Високопочитаема Империан?
Въпросът беше смешен. Сред мнозинство от хора, които променяха до пълно съвършенство външния си облик, той се открояваше с неугледния си вид на обикновен Излишен. Забавих отговора си, защото не знаех какво да кажа, без да го обидя.
— Звездите не биха ви излъгали, Ваше Височество.
— Мисля, че си права — рече Тирус. — Веднага щом се освободя от тези окови, се заклевам, че ще изложа на показ хубавата си външност пред почитателите си от близо и далеч…
И с това просветлението в главата на престолонаследника на империята изчезна. Той започна да се криви в странни пози, за да показва мускулите и лицето си и да приема комплиментите на някаква въображаема публика. Невени и аз се отдръпнахме назад и го оставихме да говори несвързано на празното пространство пред себе си, пред което изтъкваше своите добродетели. Светлината на шестте слънца нахлуваше през прозорците и кожата му продължаваше да се зачервява.
В този момент тълпата се раздвижи. Императорът се понесе над нея на своя антигравитационен стол и спектакълът наистина започна. Светлините от тавана пламнаха, а стените на Голямата хелиосфера се промениха така, че да показват не празно пространство, а образи на отдавна починали членове на императорската фамилия и видеоклипове с важни битки от имперското минало. Имаше и такива с космически кораби, изчезнали в злотворното пространство, най-почитаните мъртви на империята.
Забелязах трите изчадия на Императора. Риск и Мъка стояха от двете му страни, а Вражда…
Стоеше отстрани и гледаше право в мен.
Бързо отместих поглед.
— Беше много неловко — каза разсеяно Невени, когато се приближихме до масата за пиршеството. — Слуховете не са преувеличени. Той е напълно луд.
Заради Тирус нямаше жертвоприношение, но тъй като храната бе приготвена предварително, всичко беше сервирано на масата. Видях как Невени посегна към едно плато с истинска печена патица, а гордите ѝ думи за планетата Лумина продължаваха да звучат в главата ми.
Трябваше да я попитам.
— Ти партизанка ли си?
Не ме интересуваше дали Невени иска планетата ѝ да се освободи от империята. По-скоро исках да разбера дали бе достатъчно умна да пази чувствата си в тайна. Ако признаеше, че е партизанка, трябваше бързо да умре. Не можех да доверя на една глупачка опасното знание за това, което бях направила.
Невени обаче само ме изгледа с многозначителен поглед и на свой ред ме попита: