Тъкмо тук Невени се оказа изключително полезна.
Тя беше жадна за приключения. Вече бяхме обиколили всяка градина на Валор Новус и бяхме прекарали един дълъг ден в разходка по алеята Бърневал, като бяхме изминали пет километра в едната посока и още пет километра обратно. Това беше най-дългият пилон, стърчащ от Хризантемиума, с малко хора и голям брой автоматични машини по него, които си гледаха работата. Не беше нищо особено като място за разходка, но Невени настоя да го направим, защото той завършваше рязко с една стена, на която изписваха имената си онези, които си бяха дали труда да изминат цялото разстояние.
Там видях имената и фамилните знаци на повечето млади Високопочитаеми и разбрах, че това беше някакъв обреден ритуал за достъп до двора. Там беше квазерът на фамилията Атън, суперновата на Пасус, слънчевото затъмнение на семейство Фордайс, шестте звезди на императорския клон на фамилия Домитриан и дори черната дупка, знакът на другия неимператорски клон на Домитриан — клона на Високопочитаемата Сигна. Прибавихме и нашите имена на стената и аз изрисувах знака на Империан — слънце, изгряващо зад една планета.
Невени донякъде предизвикателно откачи огърлицата си и използва острия ѝ ръб, за да нарисува двете луни на Лумина.
— Ако на Високопочитаемите не им хареса, да не са ме водили тук — рече тя.
Друга вечер придружихме Гладик да залага в боевете между генетично създадени същества. Разни Високопочитаеми мъже и жени харчеха парите си за битките между генетично създадени животни на една арена в дълбините на Тигрис. В повечето случаи техните създания биваха убивани още в първите схватки. Други пък губеха пари, като залагаха кой ще загуби, но въпреки това се забавляваха много от кръвопролитията.
Това беше едно от онези безобидни обществени събития, за които беше споменал Гладик, на които можехме да бъдем заедно, без да привличаме към себе си укори и неодобрителни погледи. През по-голямата част от вечерта, дори и когато неговото създание се сражаваше, той се стараеше да улови погледа ми и дискретно да ми се усмихва. Аз си налагах да кривя устни в отговор, без да съм сигурна, че успявам да придам на усмивките си сърдечността и нежността на Сидония.
Звярът на Гладик спечели двубоя и той се извини, че трябва да слезе и да провери как е животното му. Невени се възползва от възможността да ми каже:
— Наистина ми се иска някой път да участвам и аз. — Беше прегракнала от викане, когато преди това бе заложила в две схватки на хибрид между мечка и тигър. — Трябва да си поръчаме и ние едно същество.
Погледнах я без особен ентусиазъм.
— И ти се надяваш да платя за това?
— Хайде, Сидония. Не ти ли се иска да опиташ поне веднъж?
По някаква причина от тази идея стомахът ми болезнено се сви, макар да не можех да кажа защо. Не беше защото бях смутена при вида на такава ужасна бруталност. За Високопочитаемите беше напълно нормално да си купят едно същество, а целта ми беше да изглеждам колкото може по-нормално. Дадох ѝ пари и я оставих тя да поръча животното.
Съществото на Невени беше готово след седмица, създадено по поръчания от нея генетичен код и отгледано до нормален ръст с помощта на ускорител на растежа. Веднага щом бе готово за първата схватка на арената, тя ме покани да отидем до кошарите, за да видя създанието заедно с нея. Поканих и Гладик.
Невени ни заведе до едно място в дъното на арената, където във въздуха се усещаше непоносима воня.
Гладик промърмори нещо и измъкна от ръкава си бурканче с благоуханна течност. Капна по една капка в ноздрите си и го предложи и на нас. Невени също си взе малко.
Аз поклатих глава. За мен силният парфюм беше много по-отблъскващ от животинската миризма.
По пътя към кошарите Невени непрекъснато говореше за новата си придобивка, а Гладик ѝ задаваше въпроси, породени от неговия опит с животни за боеве. Аз ги слушах внимателно до момента, в който не забелязах, че Вражда отново ме следва отдалеч. Запитах се дали това вече не ѝ е омръзнало.
Все още мислех за нея, когато влязохме в кошарите, но като видях гледката пред очите си, се заковах на място. Нещо в нея накара стомаха ми да се свие от ужас.
Дълго време не можах да помръдна. Огледах се наоколо и забелязах кръговете силна флуоресцентна светлина, с които маркираха невидимите стени. Ревът на животните достигна до ушите ми и се сля с внезапното бучене, което усещах в главата си. Връхлетя ме странното усещане, че съм се озовала обратно в друго време.