Слугите ѝ сграбчиха Благородното и хвърлиха уплашения млад мъж на арената при звяра на Невени. Тълпата дружно ахна от изненада и дори Тирус Домитриан — изнасилилият невинното създание — се наведе рязко напред, като че ли да хване момчето, но не успя. Благородното се строполи на каменния под, а голата му глава лъсна на светлината. В продължение на няколко секунди Единство остана приведен и замаян. После се изправи и се огледа наоколо с абсолютно невинно изражение.
Значи Благородното беше съществото, с което Елантра възнамеряваше да нахрани Смъртоносното.
Усетих, че стискам изпотените си юмруци, защото всичко ми беше станало напълно ясно. Благородното беше създадено да бъде беззащитно, да не мисли никакво зло и да не знае какво означава то. Беше лишено от всякакви инстинкти да побегне или да се защитава, преди да бъде разкъсано на парчета. За разлика от един прислужник обаче то имаше способността да разпознава смъртта, когато тя наближи. Трябваше да е така, защото се предполагаше, че Благородното трябва да бъде доволно от съдбата си, когато бъдеше принесено в жертва.
Отново погледнах Елантра. Тя се усмихваше, защото се бе отървала от съществото, което ѝ беше причинило такива неудобства. Невени беше притиснала ръце до устата си, а Гладик бе навел глава, за да не вижда кръвопролитието. Видях до Елантра престолонаследника, който беше обезчестил Благородното.
Тирус се взираше ужасен в момчето.
Наблюдавах го продължително и ми мина странна мисъл: той не искаше Благородното да бъде убито. Стана ми любопитно, че това имаше някакво значение за него.
Вниманието ми отново бе привлечено към арената, където Смъртоносното обикаляше дебнешком около беззащитното Благородно, но не нападаше. Звярът подуши въздуха, а после се отдръпна, загубил интерес.
Забелязах Елантра да дава знак на един от пазачите при арената. Прошепна нещо на Невени. В този момент човекът вдигна ръка и изстреля електрически заряд срещу животното. В Смъртоносното се забиха стотици електрически игли и то започна бясно да се върти в кръг и да вие.
Изведнъж усетих, че не можех да дишам. Не можех.
Последва нов електрически заряд, после още един.
Вече не виждах арената. Виждах само беззащитното момиче, което ми бяха подхвърлили някога в моята клетка в кошарите. Малкото момиче, което трепереше в ъгъла, а после посегна да вземе от храната ми. Отблъснах я. Изкрещях в лицето ѝ, а тя ужасена се разплака. Но не я ударих. Не я докоснах. Дълго я гледах, като се опитвах да разбера какво беше това малко, беззащитно нещо, и сега не можех да дишам, докато мислех за нея и наблюдавах как измъчват звяра под мен.
На арената животното отново нададе вой след поредния електрически шок. После започна силно да лае и да се зъби на мъчителите си, които не можеше да достигне. Яростта му се засилваше и скоро щеше да се излее върху нещо, върху някого. Стомахът ме присви, защото продължавах да мисля за електрическите шокове, на които бях подложена някога, те не спряха, докато пред очите не ми причерня и аз престанах да се сдържам. Не можех да направя нищо друго, освен да удрям, да разкъсвам и да убивам. После тя умря, беше паднала мъртва в краката ми, първото човешко същество, което убивах…
В този миг Смъртоносното се втурна към Благородното. Вече не приличаше на безобидно куче, а на смъртоносен, мускулест звяр, създаден и обучен да убива. Благородното нададе жалостив вик и закри лицето си с ръце също като онова момиче, когато най-накрая се нахвърлих върху него и когато то разбра, че ще я убия, че съм ужасно чудовище без жалост, без разсъдък, без милост. И в мига, в който си спомних за този ден, ме завладя някакъв порив, който не разбирах. Прехвърлих се през стената и скочих на арената.
Приземих се долу върху камъните, усетила внезапно настъпилата тишина сред зрителите. Чувах само обърканите ридания на Благородното и ужасния рев на Смъртоносното. И двете същества се взираха в създанието, което се бе появило изневиделица и което се намесваше в естествения ред на нещата. В този момент разсъдъкът ми се върна, моментално заменен от ужас.
Току-що бях направила нещо, което Сидония никога не би сторила. Нещо, което никога не би дръзнала да направи. Бях се хвърлила на арената пред очите на всички тези хора. Това беше лудост. Безумие.
Разяреното животно започна да ме обикаля. Това беше нова заплаха и аз бях поразена от друга ужасяваща мисъл.