От този ден нататък Вражда престана да ме следи.
Действията ми станаха повод хората да шушукат, скандализирани, из целия Хризантемиум. По-благите Високопочитаеми, които вътрешно се отвращаваха от животинските борби, намериха начини да се приближат незабелязано до мен и да ми прошепнат:
— Мисля, че бяхте много смела, Високопочитаема Империан.
Други пък започнаха да странят от мен. Когато ги приближавах, те демонстративно извръщаха глави и понижаваха тон с надеждата да не разбера за какво си говорят. В края на краищата бях подложила на безпрецедентно остра критика начина, по който се забавляваха хората тук.
Не виждах нищо лошо в това до една вечер след службата в Голямата хелиосфера, когато Високопочитаемите се събраха в представителната зала, за да вдишват наркотици. Почувствах, че някой се е втренчил зад гърба ми и се обърнах тъкмо навреме, за да видя, че императорът ме наблюдава, а Високопочитаемата Сигна се е навела към него и му шепне нещо в ухото.
Точно в този момент се огледах около себе си и видях застаналите близо до мен Високопочитаеми, онези, които бяха изразили одобрението си за моите действия на арената. После погледнах към другите, които ме избягваха, и видях от устата им изпаренията да излизат на облаци. От време на време поглеждаха изпитателно хората от моята група. Останах стъписана.
Бяха се подредили от двете страни на същата пропаст, която разделяше съперниците сенатор Фон Пасус и сенатор Фон Империан в Сената. Онези, които приемаха с одобрение действията ми и се бяха събрали около мен, бяха от фамилиите Амадор, Ротси и Уолстром. Всички бяха привърженици на идеята за завръщането към науката.
Тези, които защитаваха противоположното становище, не одобряваха жеста ми и бяха започнали открито и шумно да се хвалят, особено в мое присъствие, с новите същества, които са си поръчали, сякаш искаха да демонстрират нещо, бяха от фамилиите Фордайс, Атън, Локлейт и други съюзници на Пасус. Най-ревностните хелионисти.
Не можеше да е съвпадение. Онези фамилии, които не се осмеляваха да изразяват открито неодобрението си към императора, го правеха по завоалиран начин, противопоставяйки се на противниците си по въпроса за животинските борби, и бяха започнали да се събират около мен. Около наследницата на фамилията Империан, центъра на тяхното недоволство.
Веднага се извиних и напуснах групата, защото това беше напълно противоположно на очакваното от мен тук, в двореца. От мен се очакваше да се старая да не се набивам на очи, а не да привличам внимание!
Когато стигнах до вратата обаче, хвърлих един поглед назад към императора. Той стоеше високо горе, стиснал здраво облегалките на стола, и оглеждаше със смразяващ поглед фракцията на Империан.
Владетелят беше безмилостен човек, а сега имаше пред себе си врагове, които се обединяваха пред очите му.
17.
Започнах по-често да се уединявам във вилата си с надеждата да бъда забравена. Когато идваха посетители, наскоро изразили одобрението си за моите действия на арената, карах прислужниците си да ги отпращат. Преструвах се на болна за всички, с изключение на Невени.
За щастие, имах Смъртоносното, което запълваше голяма част от времето ми.
Отначало то беше враждебно настроено, готово да ме разкъса, щом го приближах. Забраних на прислужниците си да се занимаваш с него и му дадох самостоятелна стая във вилата. После, след като се уверих, че помещението не е под наблюдение, без колебание използвах по-голямата си сила, за да го науча да се подчинява. Когато се хвърляше върху мен, го приковавах по гръб на земята; когато тракаше срещу мен с челюсти, го сграбчвах за козината на врата и го стисках, докато престане да се зъби.
Отначало не бях сигурна дали едно чудовище, отгледано, за да убива на арената, може да бъде опитомено. Смъртоносното беше от онази смесена порода, която приличаше на куче, и те подмамваше да се приближиш, забравяйки за лъва и мечката, които се криеха в него. Постепенно обаче то се научи да ми се подчинява. Дори показа, че обича да си играе. Когато вечер се прибирах в стаята си, то започваше да се върти около мен, докато не го потупам, а после ме дръпваше за дрехата, за да си играя с него. А започнех ли да лазя с пръсти по пода като някое животинче, Смъртоносното започваше леко да ги дебне и хапе.