Затворих очи. Отново си спомних за малкото момиче в клетката с мен. Спомних си и простодушното изражение на Сутера миг преди да пречупя врата ѝ. Мислите ми се върнаха към всички животи, които бях отнела през годините.
Тъкмо това ме беше направило добро изчадие.
Да си добро изчадие, означава да си ужасно човешко същество.
Ако бях човек, тогава всичко, което представлявах, всичко, в което се превърнах, беше долно, извратено и лошо. Бях или напълно приемливо изчадие, или отвратително човешко същество.
— Този разговор е глупав. Не мога да разговарям повече с теб. Трябва да вървя — казах аз.
— Ама…
— Прекъсвам разговора! — Прекратих връзката със Сидония и се уединих, разтреперана, във вилата. Погледнах Смъртоносното, което дремеше в ъгъла, и реших на следващия ден да го изкарам на арената и да се отърва от него. В този момент то повдигна глава, усетило, че го наблюдавам, прилепи уши и се вгледа в мен. Почувствах силно стягане в гърдите и разбрах, че не мога да го направя.
Какво ми ставаше? Единственото същество, към което изпитвах нещо, беше Дония. Само тя имаше значение за мен, а сега този глупав, създаден по генетичен път мелез ме караше да се държа като побъркана идиотка.
Бях забравила да кажа на Дония за събраните в двореца имперски наследници, а тъкмо това беше причината да се свържа с нея.
Нямаше да е голяма трагедия, ако почака до следващия път.
18.
Голямото светилище се намираше във Валор Новус, точно под Голямата хелиосфера. Рядко се използваше. Беше изградено за редките случаи, когато сенатори и други правителствени представители пристигаха от цялата империя на Съвет. Съветите бяха големи събития, обикновено посветени на коронацията на нов император. В Сената можеше да постъпят и да си отидат поколения сенатори, без да са присъствали на официален Съвет. Тогава се събираха не само сенаторите, но и всички по-нискостоящи представители на класите, които управляваха империята: вицекрале, губернатори и наследствени глави на стари фамилии, които по традиция бяха твърде важни, за да могат да минат и без ранг, но твърде бедни, за да притежават реална територия.
Тъкмо затова бях крайно изненадана, когато получих послание за свикването на такъв Съвет на следващия ден. Наредено ми бе да присъствам като представляваща сенатор Фон Империан.
Тъкмо прослушвах отново съобщението, опитвайки се да разбера какво точно означава то, когато по вътрешната уредба на вилата ми съобщиха, че „Невени Сагнау иска да се види със Сидония Империан“.
Когато Невени влезе, се обърнах към нея. Косата ѝ беше в безпорядък, като че ли току-що бе станала от леглото и беше дошла право при мен, също толкова озадачена, колкото и аз.
— И ти ли чу за Съвета, или някой си прави майтап с мен?
— И теб ли викат?
— Като представляваща майка ми. — Очите ѝ бяха широко отворени и в тях се четеше уплаха. — Нямам никаква представа от работите на майка си. Какво искат да кажат с това, че трябва да я представлявам?
— Трябва да отидем вместо тях.
Сенатор Фон Империан можеше да присъства на Съвета чрез галактическите форуми. Нямаше нужда да отивам вместо него. Тук ставаше нещо странно.
— Там ще има хиляди хора — рече Невени почти на себе си. — Разбира се, ние няма да правим нищо, освен да слушаме.
— Така е.
— Но да слушаме… какво?
Поклатих глава. Бях също толкова в неведение, колкото и тя.
— Опитах се да се свържа с майка си, но не успях. — Тя се отпусна на един стол. — Сидония, наистина е странно. Не могат да ни го съобщават от днес за утре. Как очаква императорът всички да могат да пристигнат навреме?
Почувствах да ме пронизва някакъв вътрешен хлад. Спомних си за гербовете, които бях видяла на стената в края на алеята Бърневал и които бяха доказателство за самоличността на всички новопристигнали Високопочитаеми.
Разбрах, че императорът вече е събрал предварително всички, които му бяха нужни за Съвета. Изглежда, го беше планирал още преди да повика Сидония.
Но с каква цел?
Също като Невени, и аз изпратих съобщение до семейството си. Опитах се да се свържа с крепостта на Империан с надеждата да получа инструкции, някакво указание. Нещо.
Но също като Невени не получих отговор.
Съветите изискваха нещо повече от церемониални рокли. Нужно беше такова специално рефлектиращо облекло, че когато представители от всички краища на империята се съберяха в Голямото светилище, където гравитацията беше нарочно подбрана, за да позволява всеки квадратен сантиметър от пода, тавана и стените да бъде зает от столове и хора, облеклото само да увеличава образа на императора, седнал на висящия си във въздуха трон точно в самия център.