Повечето от по-незначителните Високопочитаеми трябваше да се молят и да вземат назаем пари за специалните си облекла. Купих на Невени нейното. Матриаршата вероятно нямаше да е доволна от тези разходи.
Имаше общо шестдесет по-големи фамилии Високопочитаеми, които бяха най-влиятелните в Сената и притежаваха най-важните територии в империята. Като представител на фамилията Империан мястото ми беше във вътрешния кръг. Това бяха опасно надвиснали подиуми, наредени в кръг около императора, до които се стигаше с помощта на стълба. Когато намерих мястото си, стълбата зад мен се прибра в пода. Сега се осмелих да се огледам наоколо.
Самите мащаби на Съвета накараха дъха ми да секне. Навсякъде из сферичното пространство се движеха тела, хората се настаняваха на местата си, а специалните им облекла блестяха с цвета, отговарящ на определения за тях сектор. Някъде отсреща беше Невени. По-близо до мен на съседния подиум седеше сенатор Фон Пасус. За първи път виждах лично големия противник на фамилията Империан.
Огледах го внимателно. Силното ми зрение ми помогна да различа чертите му въпреки голямото разстояние помежду ни. Косата му беше дълга и прошарена, а по лицето му имаше очевидни признаци за напредналата му възраст. Явно беше от хората, които не се възползваха много от възможностите, предоставяни от фалшивата младост. Може би това се дължеше на желанието му да изглежда по-достолепен. Мина ми през ума, че за разлика от много други сенатори тук на сенатор Фон Пасус явно му е било дадено достатъчно време, за да може да пристигне лично от своята звездна система.
Огледах внимателно и другите представители на големи фамилии. Сенаторите Фон Фордайс и Атън бяха тук, но много други фамилии бяха представени само от наследниците си като техни заместници. Нашите облекла за Съвета бяха програмирани така, че да показват фамилните знаци, затова лесно различих наследниците на семействата Амадор и Чомдърли. Всичките бяха млади, неспокойни и изнервени.
Внезапно осъзнах, че е налице една очевидна разлика. Всички сенатори от хелионистката фракция присъстваха тук лично. Но тези от фракцията на сенатор Фон Империан отсъстваха до един. Вместо тях като техни представители тук бяха наследниците им.
Свивах и отпусках юмруци, давайки си сметка, че тук става нещо много нередно, но можех единствено да чакам, за да видя какво ще се случи.
След това въздухът потрепери от гръмналата имперска церемониална музика и в залата влезе процесията на императорската фамилия. Те заеха местата си точно в центъра на нашия кръг.
Най-накрая се появи и самият император заедно с трите си изчадия, съпроводени от хиляди ботчета, отговарящи за сигурността.
Затаих дъх и се огледах наоколо, когато малките метални машинки се издигнаха с бръмчене във въздуха и заеха позиции из цялата зала. Не стреляха, само мълчаливо застанаха срещу всеки от секторите. Пред платформите на всяка от големите фамилии се спря по един такъв миниробот. Усетих се, че гледам право в прицеленото в мен око на малката машинка, увиснала във въздуха само на метри от мястото ми. Различих ясно малката цев на лазера, която се подаваше от него, готов да ме разреже на две.
Но щом погледнах към сенатор Фон Пасус, открих, че фамилиите, ползващи се с благоволението на императора, нямат пред себе си ботчета с насочени оръжия срещу тях. Хелионистката фракция пак беше с предимство.
По гърба ми пропълзяха студени тръпки. Можех да скоча от стола и с един удар да ликвидирам ботчето пред мен, но знаех, че другите ще реагират бързо и само след секунди ще ме убият. Просто трябваше да седя кротко тук, каквото и да се случеше. Бях в капан.
Императорът разпери ръце; образите, отразявани от облеклата на присъстващите, се промениха и започнаха да стават по-големи: тези на лицето на император Фон Домитриан, на кожата му, която днес беше с цвят на праскова, на русата му коса с вплетени в нея златни нишки, които създаваха ореол около главата, на очите му, които проблясваха гордо, докато оглеждаше поданиците си. Той повдигна брадичка и всички притиснахме ръце към сърцата си за поздрав. Отраженията на ръцете, които се движеха в синхрон от толкова много хора наоколо, за миг ме заплениха.
Тогава императорът заговори:
— Скъпи поданици, благодаря ви, че дойдохте като представители или заместници на управителите на всички територии на нашата велика империя. Днес сме се събрали да отпразнуваме победите над нашите настоящи и предишни врагове. Тези битки поставиха основите на сегашното величие на човечеството и върховенството му в галактиката…