Любопитството ми надделя.
— Наистина ли си успял да се преструваш на луд през половината си живот?
— Едно уплашено дете може да се окаже способно на какво ли не, за да спаси живота си. Ако не бях го направил, без всякакво съмнение сега и аз щях да съм мъртъв, вместо да съм наследник на империята. В началото това изискваше повече усилия, особено когато медицинските ботчета не можаха да „излекуват“ болестта ми, но напоследък трябва само да извършвам от време на време публично някаква странна постъпка и това е достатъчно хората да вярват. Ето как ще обясня петдневното отсъствие на Сидония Империан.
Започнах да мисля какво друго бях забелязала у него. Спомних си неуважението, с което се отнасяше по време на службите в Голямата хелиосфера.
— Кожа — сетих се аз.
— Една прислужница, която така и така щеше да умре в ужасни мъки. Реших да проявя състрадание, като я убия. Ако това е затвърдило репутацията ми, и двамата печелим.
— А Благородното?
Той направи гримаса на отвращение.
— Не съм изнасилвач. Жертвоприношенията в Деня на мъртвите са варварски обичай, затова излъгах и те с готовност ми повярваха. Разбира се, онова момиче Пасус за малко да провали жеста ми, преди ти да се намесиш на арената. Като говорим за това — той се обърна към мен, — какво се случи с братовчедка ми и мъжа ѝ?
Нямаше смисъл да го лъжа.
— Насила ги напоих със собственото им вино.
Тирус изкриви устни.
— Колко удачно!
Влязохме в стая с прозрачен стъклен под. Под нас се виждаше огромен купол, наподобяващ небе. Започнах да губя ориентация, когато се загледах надолу в синьото небе, над което сякаш седях. Помещението под нас се състоеше от стени с рафтове, които се губеха в синята атмосфера, а над нас отгоре светеше слънцето.
— Знаеш ли какви са тези неща? — попита ме Тирус, загледан надолу. — На тези лавици, върху статичните полета?
— Не.
— Това са много ценни артефакти, наречени „книги“. Те са древни хранилища на знание, които могат да се пренасят.
— Да не би да са някакви… научни текстове? — попитах аз, сетила се за забранените материали на сенатор Фон Империан.
— Някои от тях — отвърна с лека усмивка той. — Базата данни, загубени при избухването на суперновата, са били електронни. Онези, които не са били унищожени от нея, са били изтрити само с няколко натискания на един бутон. Тези книги обаче съдържат познание в истинска физическа форма. Много от тях са взети от Земята, когато са били основани първите колонии, и с течение на времето всички са престанали да ги използват. Никой не си е направил труда да ги унищожи, затова аз ги събирам. Това е една от моите… чудатости. Никой не се учудва, когато един луд проявява интерес към такива неща.
Замислих се за матриаршата и нейните „безценни“ стари неща, всички сега вероятно унищожени заедно с нея. Стори ми се странно, че макар и да не бях свързана с нея, изпитвах болка при мисълта, че е мъртва.
— Имаш ли някаква представа за човешката история, Немезида?
— Защо ми е да имам?
— Защото това е и твоята история. Всеки елемент на ДНК в тялото ти произхожда от Земята.
Никога не съм мислила за тези неща по този начин, но продължавах да не разбирам защо това би трябвало да ме интересува. Изгледах го, без да мигна, и продължих да чакам.
Повечето хора стават неспокойни под този поглед. Поглед на хищник, ми беше казала матриаршата. Прекалено директен и немигащ за едно човешко същество. Бях се научила да не се взирам така, но сега нямаше нужда да крия каква съм.
На свой ред Тирус се вгледа замислен в мен. Един младеж, който се е преструвал на луд и е успял да стигне до положението на втория най-могъщ човек в империята пред лицето на постоянна смъртна опасност.
Изведнъж заподозрях, че той не се страхува от мен.
— Човешката история — продължи Тирус — е повторение на шаблони. Империите са се издигали и са залязвали. Отново и отново. Преди векове човешките същества са били напреднали неимоверно много в технологично отношение. Ние сме излезли в космоса, напуснали сме Земята и сме започнали да пътуваме из галактиката. А после е станало същото, каквото се е случвало винаги — станали сме мързеливи. Имали сме технологията и сме престанали да се учим как да я използваме. Оставили сме машините да мислят вместо нас, да действат вместо нас. Суперновата и появата на хелионистката вяра само са влошили проблема, който вече е бил налице. Нашите предци са се стремили към знание, но ние, техните потомци, възхваляваме невежеството. Дори и да пребродиш цялата империя, няма да намериш нито един човек, способен да поправи техниката, която нашите предци са изобретили за нас.