— И защо им е на хората да притежават това умение? — попитах аз. — Машините се справят с всичко.
— Защото това не може да продължава вечно — рече Тирус. — Технологията ни остарява. С всяка изминала година все повече компоненти от нея се развалят и не могат да бъдат възстановени. Когато остарелите ни космически кораби се повредят, те разкъсват самото космическо пространство. Трябва ни научно възраждане, но ние нямаме такова, защото Високопочитаемите… защото моята фамилия знае, че всяка интелектуална революция неизбежно води до политическа революция.
Думите на Тирус повтаряха точно това, в което вярваше сенатор Фон Империан. Тази вяра беше причината сенаторът и семейството му сега да са… да са мъртви.
Самата мисъл ми причини болка.
Не издържах да слушам повече.
— Това не ме интересува, Ваше Височество — казах рязко, — изчадията не са философи.
— Само искам да разбереш целта ми: искам да стана император не заради себе си, а заради бъдещето. Искам човешките същества да станат същества, които мислят и планират, които се стремят към повече, които не са това, което сме сега — мързелив, безполезен вид, който бавно пропилява нововъведенията на нашите предшественици, без да го е грижа за увеличаващите се опасности около нас. Но не мога да стана император без теб.
— И как мога да ти помогна?
Той извърна очи от мен, загледан в небето под нас и рафтовете с книги, които се губеха в сините дълбини.
— Оцелях толкова дълго, като се преструвах на луд. Императорът ме определи за Пръв престолонаследник, защото е уверен, че враговете му ще искат да избегнат на всяка цена аз да го наследя. Трябва да започна да показвам сила, за да убедя хората, че мога да бъда подходящ наследник, само че в момента, в който получа някаква подкрепа, ще стана заплаха за чичо си и дните ми ще бъдат преброени.
Той се обърна към мен.
— Ако чичо ми реши да се отърве от мен, аз не мога да го спра. Ще измисли как да не мога да нося оръжие. Ще се опита да ме завари неподготвен и беззащитен.
Хвана ръката ми и силно я стисна.
— Тъкмо тук идваш ти. Ти си изчадие, прикрито зад това, че всички го виждат. Това те прави най-могъщата възможна защита. Ти можеш да спасиш живота ми. Стани мое изчадие, Немезида.
— Не става така. Аз бях обвързана със Сидония.
— Тогава избери мен. Сидония Империан я няма. Свободна си сама да решиш.
Поклатих глава.
— Как е възможно да бъда до теб при всички случаи, за които говориш? Ако всичко, което казваш, е вярно, императорът никога няма да ти позволи да имаш телохранител и тогава как ще обясниш присъствието ми до теб?
— Защото ще бъдеш моя съпруга.
23.
Мисля, че на мястото на някоя друга щях да се засмея. Аз обаче само се вгледах с недоверие в напрегнатото му, решително лице.
— Може би все пак наистина си луд.
Ръката на Тирус стисна по-силно моята, когато се опитах да се отдръпна.
— Какво друго възнамеряваш да направиш? Да загинеш напразно в нов опит да извършиш убийство? С мен можеш да промениш хода на човешката история.
— Нямам намерение да променям хода на човешката история — отвърнах рязко. — Съществувах само с една цел. Сега в тази Вселена за мен няма нищо друго.
— Да — каза по-меко Тирус. — За теб е било по-лесно, когато си била обвързана със Сидония Империан, така ли е?
— По-лесно ли? — повторих аз.
— Да. По-лесно. В това съществуване си знаела предназначението си. А сега не го знаеш. Сега трябва да се мъчиш да отговориш на същите въпроси, пред които сме изправени всички. Накъде да вървя оттук нататък? Какво да направя? Ужасно е да разбереш, че собствените ти решения определят съдбата ти!
Говореше глупости. Подобни решения не бяха за едно изчадие.
— Пусни ръката ми, Ваше Височество.
— Трябва да има някакъв начин да те убедя.
Той се вгледа в лицето ми.
— Не мога да върна мъртвите, но когато стана император, мога да ти дам всичко друго, което желаеш.
— Казах да ме пуснеш.
Думите ми бяха чиста любезност. Само след секунда щях да му счупя ръката.
Той ме пусна.
— Не мога да те принудя да го сториш — продължи Тирус. — Няма и да се опитвам. Немезида, единственото, което искам, преди да се самоунищожиш, е да помислиш продължително и сериозно какво искаш да означава съществуването ти. Не вярвам, че едно изчадие идва и си отива от този живот само като аксесоар на някой истински човек. Всички ние сме еднакво обречени на забрава. Но ти можеш да избираш какво да стане от този момент до сетния ти час. Никой друг не може да го направи. Дори и аз.