Дония, която ми се усмихваше в онзи първи ден в лабораторията, усещането как бие сърцето ѝ върху дланта ми, първия път, когато нещо у мен се пропука и способността ми да обичам нахлу в…
Самата мисъл за нея ме караше да желая смъртта, затова се опитах да не мисля за Сидония. Упражнението помогна.
Ето защо се ядосах още повече, когато по вътрешната уредба се чу:
— Слугите на Тирус Домитриан, при Сидония Империан.
Оттласнах се още веднъж с ръце от пода и се отправих към вратата. Видях, че моите прислужници вече я бяха отворили. Правеха го, без някой да ги подканва, когато представител на императорското семейство посещаваше някого с по-нисък ранг.
Нахлу голяма група мъже и жени със сложни прически около татуирания на главите им шестзвезден знак на фамилията Домитриан. Най-отпред вървеше мъж, който очевидно не беше слуга, а от Излишните, приет да служи в дома на Домитриан заради лоялността си. Беше с коса и по кожата му бяха изрисувани успоредни ленти като на някакво странно животно. Когато ме видя, от устните му се разсипа чуруликащ смях.
— Поздравления, сенатор Фон Империан. Аз съм Шезар нан Домитриан.
Падна церемониално на колене и допря ръцете ми до бузите си. Прииска ми се веднага да ги дръпна от меката му напарфюмирана кожа.
— Изпратени сме от Първия престолонаследник да ви подготвим за големия бал.
— Известно ми е. Какви подготовки имаш предвид? Вече умея да танцувам.
Въпреки че понякога бърках стъпките под ръководството на Сутера ну Империан, това по-скоро се дължеше на намаляването на мускулите ми по същото време. Сега бях напълно уверена, че няма да сбъркам нито веднъж.
— Не това тревожи Негово Височество — каза любезно Шезар. — Той иска да бъдете така облечена и с достатъчно бижута, както подобава на партньорката на Първия престолонаследник.
— Аз имам бижута.
Шезар повдигна леко вежди, подсилени по краищата със златни линии.
— Изглежда, Негово Височество е на мнение, че може би ще се нуждаете от помощ при избора на най-подходящите за случая.
Тирус вече знаеше каква съм, затова въздъхнах.
— Много добре. Хайде да приключваме.
Мислех, че ще отнеме най-много час, но прислужниците се въртяха около мен през голямата част от следобеда. Отделяха внимание на всеки кичур от косата ми, оправяха всяко цъфнало косъмче и вплитаха в тъмните ми кичури оттенъци в златисто, светлокестеняво и тъмночервено. После цялата коса беше сплетена на плитчици за по-голям ефект по време на танците. За своя изненада, установих, че наблюдавам прислужниците, объркана от това колко много време хабяха за нещо толкова маловажно. Като изчадие обръщах голямо внимание на малките подробности, но не бих забелязала, ако на някого му цъфти косата.
Може би Високопочитаемите обръщаха внимание на неща, които аз не забелязвах. Слугите носеха табла след табла със сложно изработени украшения за глава, брошки и огърлици, които щяха да бъдат твърде тежки за шията на Сидония.
Въпреки усилията на императора да конфискува всички прикрити оръжия бижута като тези лесно можеха да бъдат използвани срещу даден противник. Разглеждах внимателно огърлиците и преценявах как можеха да се използват срещу нечия глава.
Естествено, тежестта им не беше проблем за мен. Балът щеше да се състои в балната зала при нулева гравитация, което щеше да позволи на Високопочитаемите да се накичат повече от обикновено, без да им е нужен екзокостюм. Същите тези прислужници сега щяха да вземат бижутата и щяха да ми ги сложат минути преди началото на бала.
Те шепнеха и мърмореха под нос помежду си, без да обръщат внимание на предпочитанията ми, особено когато посочвах напосоки някое бижу, нетърпелива всичко това да се свърши по-скоро. Не се опитвах да им се противопоставям, просто всичко, което ми предлагаха, си приличаше. Когато се опитах да посоча най-големите и най-лъскави украшения, предполагайки, че те са най-подходящи за партньорката на Първия престолонаследник, Шезар се засмя:
— Твърде са крещящи за вас, сенатор Фон Империан. Тези са за Високопочитаеми с по-нисък ранг, които се опитват да направят впечатление.