Явно имах лош вкус. И на други мои предпочитания беше отговорено със смях. Две камериерки ме разсъблякоха, за да се заемат с кожата ми. Инжектираха блясък непосредствено под очите и над линията на челюстта, а после прибавиха допълнителен пигмент в кожата под скулите. Нанесоха сенки дори на носа ми и сега, когато се погледнех в огледалото, той изглеждаше прав, бучката почти не се забелязваше.
С тяхна помощ в кожата ми беше втрито благоуханно масло, а ботчетата разкрасители отстраниха с помощта на лазери и най-малките петънца. Избраха ефирна копринена рокля, чисто бяла и скроена така, че да се дипли максимално в условията на безтегловност. Тъй като обувките бяха предназначени за същите условия, а не за ходене, те представляваха сложно изработени обвивки, от които се проточваха пискюли, обсипани със скъпоценни камъни. Огледах внимателно тези непрактични допълнения и си спомних инструкциите на Сутера ну Империан за тях: номерът беше да не ги размахвам твърде силно, защото можех да нараня някого, дори себе си.
Освен ако не исках да нараня някого.
Последните допълнения бяха поредица от примки за ръцете и бедрата, украсени със скъпоценни камъни. Това бяха елегантни магнитни направляващи пръстени, използвани за придвижване из купола на балната зала. Поставянето им под различен ъгъл едни към други оттласкваше тялото да се носи из въздуха.
— Би ли искала Високопочитаемата един масаж за отпускане преди събитието? — попита загрижено Шезар нан Домитриан, когато прислужниците опаковаха всичко, за да пренесат бижутата ми по-близо до балната зала.
— Ще се отпусна достатъчно, ако ме оставите поне един час на мира. Предполагам, че приключихме, нали? — Когато той кимна, го попитах: — Колко трябва да ви платя?
Шезар нан Домитриан поклати глава.
— Това е подарък от Тирус Домитриан. Никога не съм виждал Първия престолонаследник влюбен. Абсолютно никога, но изглежда, че вие сте спечелили сърцето на Негово Височество.
— Ами, да… той е… ние сме очаровани един от друг — рекох с надеждата думите ми да са прозвучали убедително.
После побързах да измъкна ръката си от напарфюмираната хватка на Шезар.
Държането му ми се стори странно, прекалено ласкателно. Дори и като такава важна персона като Сидония Империан с мен никога не се бяха отнасяли по този начин.
Шезар нан Домитриан обаче беше просто първият, който реагира на факта, че съм станала обект на любовен интерес от страна на престолонаследника. И нямаше да е последният.
26.
Куполът на балната зала беше сгушен в една от извивките на дългия пилон Лангерхорн Рийч. Наподобяваше Голямата хелиосфера с многобройни прозорци, гледащи към откритото космическо пространство. В едно разклонение на основната постройка се намираха личните стаи на Високопочитаемите. Но кристалът, от който беше построен балният купол, бе по-пищен и блестеше на светлината с отразявани лъскави призми около нас.
Прислужниците ми и тези на Тирус пренесоха облеклото, което щях да нося. Облякоха ме в личната чакалня, от която се влизаше в балната зала, докато куполът се отдели от грамадния корпус на Валор Новус.
Отдалечи се от Хризантемиума и като потрепваше леко под въздействието на гравитационните сили, се отправи към едно по-живописно място в шестзвездната система, на което танцьорите да се наслаждават, докато лудуват. Скоро балният купол се установи на орбита около най-малката от шестте звезди, непосредствено до една оцветена в кървавочервено и бледорозово мъглявина с изглед към газов гигант и неговите осем луни, всичките сурово красиви. Те предлагаха безкрайна поредица от гледки на фона на безбрежния мрак на космоса.
Първите звуци на музиката изпълниха пространството, за да подскажат на първите танцьори да заемат местата си. Естествено, това щяха да бъдат императорът и най-новата му куртизанка, братовчедка на сенатор Фон Кантернела. Аз заех позиция при големия еднопосочен прозорец на стаята ми и се хванах за богато украсените перила, приготвени за мен.
След това гравитацията беше деактивирана.
Изведнъж цялата бях разтърсена от усещането за лекота, като че ли всяка клетка на тялото ми политна нагоре. Сплетената ми в плитки коса се издигна над главата ми, а гънките на ефирния плат на роклята ми се разклатиха като подводно растение в градинско езеро.
От центъра на големия купол се плъзнаха от различни посоки две фигури — императорът и Високопочитаемата Кантернела. Усетих как горещата отрова на омразата нахлува във вените ми, докато го наблюдавах. Това беше човекът, убил Сидония. Те протегнаха ръце един към друг и се притиснаха един към друг с отработена лекота под бавната омайваща мелодия, изпълнила въздуха.