— Но сега виждам, че си избрал партньорка, която танцува великолепно — довърши мисълта си императорът.
Той говореше, а аз мислех само колко близо е до мен, колко лесно бих могла да се приближа до него, да сложа край на тази игра и да разцепя черепа му. Не видях Риск. Не видях и Мъка. Тук бях единствената от изпадналите в немилост Високопочитаеми. На другите щеше да бъде разрешено да танцуват само след като императорът се оттегли за вечерта. Не беше толкова глупав, че да се остави на една ръка разстояние от онези, чиито семейства съвсем наскоро беше избил.
Като партньорка на Тирус бях единственото изключение. Сам си беше виновен.
Можех да го убия сега.
Можех да го убия на място.
Изглежда, че Тирус усети чувствата ми или пък почувства напрежението в тялото ми, защото изведнъж зарови глава във врата ми. Усетих дъха му по кожата си, а ръцете му ме обгърнаха, силни и непоколебими. Знаех, че само за миг можех да се освободя от тях и докато той ни отдалечаваше от императора, след като весело се сбогува, сериозно помислих да го направя.
— Недей — каза Тирус.
— Той е точно тук — прошепнах в ухото му. — Тук, пред мен!
— И после какво? — Бледите му очи се вгледаха в моите. — Ще умреш, а неговият възглед за човечеството ще продължи да процъфтява, особено след като избухне гражданска война, защото Високопочитаемите ще се надигнат, ако империята се окаже в ръцете на един луд.
Тирус обхвана бузата ми с ръка, а после бързо я плъзна зад врата ми. Усетих по кожата си мазолите от физическите упражнения, оформили мускулатурата му.
— Това е само първата стъпка от още много други — каза много тихо той. — Накрая ще получиш точно това, което искаш, ако си търпелива, и то ще бъде за доброто на всички. Моля те да ми се довериш.
Спомних си тялото на Вражда в ограждението и думите, които не бяха спрели да отекват в главата ми.
Аз съм нещо повече от това. Аз съм нещо повече.
Кимнах сковано и му позволих да ни отдалечи още повече от императора. Докато се въртяхме, Тирус се вгледа настоятелно в очите ми.
— Справедливостта ще възтържествува — рече тихо. — Заради Сидония, а и заради всички останали. За цялата империя.
Гледах изненадана как блестяха бледите му очи на светлината на плаващите огнени кълба. Какъв странен човек беше той, така готов да поеме задължението и отговорността за трилиони. Не само онези, които сега се присъединяваха към нас, непрекъснато увеличаващите се танцьори, които се изстрелваха нагоре в условията на безтегловност, но и за безименните непознати из цялата галактика, онези множества, които никога няма да произнесат името му. Истината беше, че повечето от онези, които го произнасяха, го ругаеха, защото го смятаха за луд. И въпреки това той искаше да направи живота им по-хубав.
Започна да ме обзема странно чувство. С цялото си същество копнеех за неговата убеденост. Сега разбрах, че това бе същата убеденост, която беше карала сенатор Фон Империан да разпространява научното знание.
Има неща, по-важни от това дали човек трябва да живее, или да умре.
Спомних си тези отдавна изречени думи на сенатора, докато палецът на Тирус галеше бузата ми. Разбира се, правеше го нарочно, за да видят всички, които ни наблюдаваха и нямаха представа за истинския характер на нашата връзка, за истинското съдържание на разговорите ни.
Тирус вярваше в кауза и беше посветил живота си на нея. А сега ме беше поканил да направя същото, макар да знаеше, че съм изчадие. За мен беше трудно да разбера какво означава да имаш кауза, да можеш да вярваш. Но исках да знам.
Започнах да забелязвам погледи, вперени в нас, много погледи. Покрай мен минаха Елантра Пасус и Гладик Атън, понесени в танца. Тя ме изгледа пронизително и се усмихна, когато погледите ни се срещнаха, но в изражението ѝ се четеше и някаква тревога от това, че ме вижда с Първия престолонаследник. Имаше основание да бъде нервна.
— За теб това също е отмъщение, нали? — казах внезапно аз.
Мислех за семейството му, избито от чичо му и баба му. Двама хелионисти, твърдо вярващи в сегашната система. Тирус обаче възнамеряваше да се възкачи на трона и да разруши всичко, което те се бяха борили да защитят.
— Донякъде — той изкриви устни. — Не мога да кажа, че не съм мислил за тази странична полза.
Когато се чуха първите звуци на „Жабата и Скорпиона“, аз си спомних как учихме този танц със Сидония. Скръбта ме заля с пълна сила и Тирус сигурно го беше забелязал в очите ми.
— Добре ли си?