Потиснах мъката си.
— Знам този танц.
— Танцуваш невероятно добре.
— Така е.
Той се засмя.
— Намирам скромността ти за възхитителна.
Тонът му беше леко саркастичен, но не виждах защо трябва да се преструвам на скромна. Превъзхождах всички тук във физическо отношение, а маневрирането в условия на безтегловност беше въпрос на равновесие, координация и изящество. Тези неща ми идваха отръки.
Запазихме мълчание, докато той танцуваше жабата, а аз скорпиона. Подхвърли ме нагоре и сам се издигна до мен, а аз се плъзнах по тялото му и се завъртях около него. Краищата на дрехите ни се оплетоха като анемонии.
— Знаеш ли тогава тази приказка? — попита той, останал без дъх, когато отново се доближихме един до друг. — Приказката за жабата и скорпиона е много стара.
Настъпи моментът, когато ритъмът на мелодията стана по-отсечен и аз се хвърлих към него. Тирус отстъпи назад, хвана ръката ми и завъртя и двама ни. Танцьорите се завъртяха пред очите ми като стотици спици на огромно колело. Когато отново се приближихме един към друг и притиснах гръб в гърдите на Тирус, като продължавахме да се въртим в кръг, той ми разказа приказката.
— Един скорпион трябвало да премине поток. Помолил една жаба да го пренесе на гърба си. Жабата попитала:
„Откъде да знам, че няма да ме ужилиш?“
Скорпионът я уверил, че ако я ужили, и двамата ще потънат във водата и ще загинат. Това уверение било достатъчно за жабата и тя се съгласила да пренесе скорпиона. Стигнали средата на потока и тогава скорпионът я ужилил.
Тирус се отдалечи от мен с рязко движение. Като част от танца всяко ново завъртане изискваше все по-малко енергия, а музиката започна да затихва. Скорпионът беше ужилил смъртоносно жабата и беше обрекъл и двамата на смърт. Тирус и аз отново застанахме един срещу друг, готови да потънем заедно във водите на реката.
— Жабата попитала скорпиона защо я е ужилил — завърши Тирус. — А скорпионът отговорил: „Такава е природата ми“.
Замълчахме и се спуснахме надолу, за да се удавим заедно, а музиката постепенно затихна и спря.
По-късно ни свалиха най-тежкото горно облекло и ние се оттеглихме в една от залите за почивка, доволни, че сме се върнали в гравитацията. Обслужващите ботчета ни донесоха напитки. Пред нас в купола все още се чуваше музиката от продължаващите танци на фона на кристалните прозорци и мрака на космоса, тъй като много от по-нисшите Високопочитаеми бяха получили разрешение също да излязат на дансинга.
Тирус прекара пръст по ръба на чашата си и се загледа, присвил очи, в танцьорите. После рече:
— Тази вечер беше първата стъпка. Да видят двама ни заедно. Разказах ти приказката за жабата и скорпиона по една причина.
Аз го погледнах. Изглежда, че той не правеше нищо без причина.
— Природата просто не се променя. — Той почука ръба на чашата си. — Един лъв не може да има ивиците на зебрата, а на гепарда не могат да му пораснат рога. Скорпионът няма да спре да жили. Ако ще трябва да променя образа си пред галактиката, за хората ще трябва да има логично обяснение за тази промяна. Това трябва да бъдеш ти, Немезида.
— Аз ли?
— Ти ще бъдеш благотворното влияние върху мен, когато сме пред хората. Нужно ни е убедително обяснение за промяната в поведението ми и то ще бъде, че ти въздействаш благотворно на характера ми. Като сенатор Фон Империан ти вече си център на различната идеология. Това ще бъде само още една стъпка в тази посока. Трябва да направим нещо значително, за да покажем, че се променям… Да дадем на хората възможност да зърнат как империята би могла да се промени под мое ръководство, когато бъда повлиян от теб.
Не казах нищо. Това не беше моят начин на мислене и планиране. Тирус беше човек целеустремен и пълен с дългосрочни планове, а аз знаех как да действам на момента.
— Какво възнамеряваш да направиш?
— Трябва да измисля нещо значимо, за да покажем нашето ново поведение. Нещо, което ще стане широко известно, ще се обсъжда и за него ще се говори многократно. — Той пресуши чашата си с вино и стана, като оправи ръкава на бялата туника върху мускулестата си ръка. После ми подаде ръка. — Трябва да се върнем на дансинга.
Оставих чашата си настрана и поех дланта му. Почувствах силата ѝ. Тирус се вгледа внимателно в лицето ми. Това беше хладнокръвен, вглъбен в себе си млад водач, толкова чужд за мен със спокойствието и преднамереното си поведение, колкото чужди за него бяха инстинктите ми и вътрешната ми склонност към агресия.
— Следващия път, когато сме заедно, ще трябва да те целуна. Реших, че трябва да ти го кажа предварително, за да не се стреснеш. Не искам да ми строшиш врата.