Това предложение наистина ме стресна. За момент почти бях готова да протестирам. Смущението ми обаче ме озадачи. В разсъжденията му имаше смисъл. Защо ще имам нещо против такава незначителна заблуда?
Въпреки това реших да го предупредя:
— Подобни любвеобилни жестове, които са нещо естествено за повечето хора, за мен не са така естествени. Не съм сигурна, че ще знам как да реагирам.
— Немезида, щом като можеш да танцуваш толкова добре, ще можеш и да се целуваш. — Устните на Тирус потрепнаха, докато гледаше моите. — Една целувка е просто нагаждане към ритъма на друг човек. Подозирам, че ще намериш това за по-естествено, отколкото можеш да си представиш.
По някаква причина изведнъж усетих, че не мога да издържа на погледа му. Отвън, в купола, дълги редици танцьори се бяха вплели едни в други, подобно на искрящи лози, и красотата на танца беше добро извинение да извърна очи.
27.
Следващите няколко дни се изнизаха шеметно бързо. Появата ми на бала заедно с Първия престолонаследник беше достатъчна, за да получа нов статут в Хризантемиума. Започна се още на следващата сутрин, когато настъпи часът за посещения. Изведнъж по вътрешната уредба се заредиха едно след друго съобщения за посетители, високопоставени и не толкова високопоставени Високопочитаеми.
— Креденца Фордайс за Сидония фон Империан.
— Ивини фон Уолстром за Сидония фон Империан.
— Ефени Локлейт за Сидония фон Империан.
След всяко съобщение винаги следваше някоя видна персона с целия ѝ антураж. Настаняваха се на столовете във вилата ми и открито оглеждаха както мен, така и прислужниците и вещите ми, докато водеха безсмислен разговор. Не ме биваше много за това, така че през повечето време внимавах да не ги гледам втренчено, за да не ги притеснявам. Те от своя страна се стараеха да не пропуснат и най-малката подробност в държанието ми.
— Нали си спомняш онзи социален форум преди три години, скъпа, когато ти казах колко харесвам аватара ти? — рече Високопочитаемата Фон Флейвърт.
— Такива яки и красиви прислужници — рече Креденца Фордайс.
До този момент тя не пропускаше случай да ме унижи и сега новата ѝ роля на моя почитателка никак не ѝ прилягаше.
— Трябва да ми кажеш с какво ги храниш.
— С храна — отвърна аз. — Ядат храна.
— Храна ли? Колко интересно! — отвърна възхитена тя.
Погледнах я, Креденца също ме погледна. Настъпи продължително мълчание.
— Трябва да давам на моите повече храна — продължи тя и дори успя да се усмихне за миг.
Тези посещения обаче далеч не бяха толкова притеснителни, колкото това на сенатор Фон Пасус, придружен от Елантра с нейната отровна, измамно бистра усмивка.
— … удоволствие да се запозная с баща ти преди двадесет години. Дали пък не бяха двадесет и две? — отекна в стаята гръмовният глас на сенатор Фон Пасус.
— Било е преди двадесет и две години, татко — обади се Елантра. — Ти така ми каза.
— Да, преди двадесет и две години. И двамата оглавихме по едно и също време фамилиите си — продължи сенаторът и се усмихна. — Стана ми много тъжно, когато чух какво му се е случило. Ако искаш, вярвай, но аз обичах нашите сблъсъци в Сената. Изключително много съжалявам, че бяхме противници по основните проблеми на нашето съвремие. При различни обстоятелства заедно бихме могли да извършим велики дела.
Той се прокашля и поглади късата си, добре поддържана брада.
— Искам да кажа, скъпа, че знам кога е настъпило време старите спорове да бъдат забравени. Сигурно ще ти е трудно без родител до себе си, който да те напътства.
Устните на Елантра се разтегнаха в усмивка.
— С баща ми ще се радваме, ако можем да ти окажем някаква помощ.
— Наистина — добави сенаторът. — Все още си много млада, скъпа. Вероятно не си имала време да научиш всички неща, свързани с управлението. — Той замълча за момент. — Например как да се справяш с Излишните на твоята територия. Ти просто приемаш за дадено, че те ще се поучат от примера ти и ще гледат на нещата по твоя начин, но често те може да се окажат не толкова лоялни. В най-неподходящия момент някой негодник сред тях може да подмами последователите си да се опълчат срещу онези, които ги превъзхождат, да ги убеди, че имат право на повече глас при решаването на проблемите…
— Като вицекраля Сагнау ли? — попитах небрежно.
Той млъкна. Елантра хвърли гневен поглед на баща си, сякаш искаше да му каже, че го е предупредила какво ще се случи, но той не я е послушал.
Не ме интересуваше, че току-що бях нарушила една забрана, като обърнах внимание на сенатора и наследницата му върху съдбата на вицекраля, опълчил се срещу тях на собствената им територия… жената, която беше убита заедно с другите врагове на императора сред Високопочитаемите.