Това можеше да е дело само на сенатор Фон Пасус. Императорът нямаше причина за саморазправа с някакъв си вицекрал, независимо от възгледите му. Майката на Невени не би могла да представлява заплаха, освен ако сенатор Фон Пасус изрично не бе помолил да я включат в голямата чистка.
Сенаторът се изправи и си възвърна достойнството.
— Тази провинция, Ламанос…
— Лумина — побърза да го поправи Елантра.
— Лумина. Постоянно създава проблеми. Това е една скалиста планета с необикновени възможности за задоволяване на нуждите си. Ето защо нейните ръководители се възгордяха. Онази жена Сагнау беше демагог, който заблуждаваше хората си. Повечето Излишни там бяха заслепени от пропаганда или бяха просто неспособни да видят колко им е нужна империята и каква голяма полза имат от покровителството на Високопочитаемите.
Той се наведе към мен. На светлината в моя вътрешен двор погледът му беше пронизващ и студен.
— Но им дадохме сериозен урок. Няма планета, така защитена или на такова затънтено място, която да не може да бъде достигната от Високопочитаемите. Силата е единственото нещо, което Излишните уважават, и след случилото се ще се уплашат, помни ми думата.
Няколко дни по-късно ме поканиха на вечеря с фамилията Домитриан.
Тирус придърпа един стол за мен край масата в трапезарията на императора. Той още не се бе появил. Столът му начело на масата беше празен.
Когато седнах до Тирус, усетих пронизващия поглед на баба му Сигна. Тя произлизаше от друг клон на фамилията, когато Домитриан са били по-многобройни и по-малко склонни да умират млади. Клонът бил черната овца в Домитриановия род. Гербът им беше черна дупка, а не шестте звезди на императорското семейство.
Вместо да има шанс да седне на трона, Сигна трябвало да прибегне до това да се омъжи за наследника. Когато се появили проблеми в брака ѝ с император Лотариас, тя се помъчила да управлява чрез любимото си дете, сегашния император. Сигна била и човекът, който замислил как да се отърве от съперниците на Рандевалд фон Домитриан за трона.
За мое неудоволствие, заедно с нея на вечерята бяха Саливар и Девини. Бяха се възстановили, но не бяха в добра форма. И двамата се усмихнаха любезно, ала лицата им бяха бледи и уморени, а очите им гледаха така, като че ли не виждат стаята пред тях. От устата на Саливар потече слюнка. Един прислужник пристъпи напред, за да я попие с копринена кърпичка.
Тирус се наведе към мен и демонстративно започна да си играе с бижуто, което висеше на ухото ми. Усетих топлината на дъха му, когато прошепна:
— Те не си спомнят нищо. Девини не може да говори ясно, а Саливар продължава да забравя името си.
— Толкова ли е сериозно?
— Дъхът на скорпиона трябва да се използва умерено. По-големите дози го правят невротоксичен.
Почувствах как ме обзема жестоко задоволство, докато гледах отново племенницата на императора и мъжа ѝ и си спомних какво възнамеряваха да направят със Сидония и какво бяха сторили на Невени. Служеха си непохватно с приборите и като че ли се бореха с храната, мъчеха се да я изчегъртат от чинията.
Тирус се наведе и леко ми подшушна:
— Опитай се да не показваш така открито задоволството си. Баба ми не пропуска нищо.
После бързо се отдръпна.
Когато погледнах Високопочитаемата Сигна, тя наистина ме наблюдаваше втренчено. Не беше пропуснала да забележи задоволството ми.
— Забавлява ли те да гледаш състоянието на внучката ми и съпруга ѝ, сенатор Фон Империан?
— В никакъв случай, Ваше Височество — побързах да я уверя аз. — Усмихнах се, като си спомних колко мили бяха с мен, преди…
— Преди да ги сполети нещастието и пълната загуба на памет.
Тази жена беше убила собствените си недолюбвани деца. Не се съмнявах, че ще убие и мен, ако заподозре какво съм сторила на Саливар и Девини.
— Да, Ваше Височество — смотолевих аз — Такава трагична нощ.
Високопочитаемата Сигна нетърпеливо сви устни.
— Тогава как стана така, че се събрахте с внука ми?
Тирус сложи ръката си върху моята. Усетих колко е напрегната всяка фибра от тялото му.
— Вече ти разказах, бабо…
— Искам да чуя разказа на младата дама.
В първия момент не ми хрумна какво да отговоря. После си спомних извинението, което ми бе подсказал Тирус за нашата нова връзка.
— Сигурно разбирате, че бях объркана от събитията напоследък. — Отпих от виното си, за да спечеля време и да си припомня историята. Тирус продължаваше да държи ръката си върху моята и палецът му разтриваше дланта ми — малки признаци, подсказващи неговата привързаност. Това ме разсейваше, но се помъчих да не скрия ръката си в скута, защото това също нямаше да убегне от погледа на Сигна.