Той бавно докосна лицето ми, мазолестите му пръсти се допряха леко, почти колебливо до бузата ми. После изведнъж, изглежда, ме разбра. Пое нещата в свои ръце, устните му се раздвижиха под моите, целувката стана нежна, убедителна. Устните му се плъзнаха по моите, преминаха по бузата ми и накрая стигнаха ухото ми.
— Добре ли си? — прошепна той.
Зарових лице в косата му. Ухаеше силно на някакъв парфюм.
— Не — прошепнах аз.
Тогава той се отдръпна и дяволито се усмихна. Хвана ме за ръка и се изправи.
— Високопочитаемата Фон Империан и аз трябва… да си поговорим за малко насаме — рече той на хората на масата, които не му обърнаха внимание. После се обърна към Риск, чието каменно изражение не трепна, и похотливо ѝ намигна.
Изведе ме от стаята в гостната, осветявана от огъня в една камина. Беше готова за развлечението след вечерята, заредена с подноси, пълни с разноцветни прахове и фиали с вещества за вдишване.
Тирус хвана бузите ми, приближи се плътно до мен и едва чуто каза:
— Знам, че онова момиче Сагнау ти е приятелка, но не мога да направя нищо.
— Трябва да има някакъв начин да я спасим. — Опрях юмрук в гърдите му. — Ако ти не можеш да направиш нещо за нея, никой няма да може.
Тирус отмести кичур коса от очите ми, а после прекара пръсти по бузата ми очевидно заради видеокамерите.
— Това е важно за теб, нали?
— Да. Ако не се намесиш, сама ще направя нещо… на всяка цена!
Той като че ли се замисли за момент, а после леко се усмихна.
— Ти си самото вдъхновение, Немезида. Хайде сега да се върнем.
Тирус тръгна обратно към трапезарията и аз го последвах в пълно неведение за намеренията му, но с надеждата, че ще се справи някак. Не се чувствах много спокойна, защото трябваше да се доверя на друг да реши проблем, който аз не можех да реша.
Тирус ме заведе с доволен вид при масата. Изпъчи важно гърди така, както го правеше само в моменти, когато се преструваше на луд, и идиотската усмивка се появи на лицето му.
— Чичо, имам блестяща идея!
Сигна изсумтя.
— Тирус, сега не е време…
— Бабо, аз пък мисля, че е, а аз съм Първият престолонаследник — каза Тирус, без да сваля очи от чичо си.
Сигна стисна силно чашата си с вино, а устните на императора потрепнаха за момент. Харесваше му да гледа как наследникът му проявява неуважение към майка му. Без съмнение Тирус знаеше това.
— Моята нова любов никога не е стъпвала на планета — продължи Тирус, — а и на мен много ми се иска да се позабавлявам на някоя. Дай ми това момиче Сагнау и аз ще разреша тази ситуация.
Високопочитаемата Сигна се изсмя.
— Ти ли? Мислиш си, че можеш да предотвратиш предстоящ бунт, така ли?
— Да, мога. — Тирус вдигна тържествено ръка за поздрав към чичо си. — Този опит ще ми предостави възможност за известно разнообразие. Ако се окаже, че момичето Сагнау не иска да ми съдейства, по-късно сам ще ѝ отрежа главата.
— О, изпрати го, наистина — рече Сигна, а очите ѝ проблеснаха като ножове. — Това наистина ще е изключително забавно. Лудият да усмири Излишните!
Императорът се облегна със снизходителна усмивка назад в стола.
— Тирус, Тирус… Какво разбираш ти от власт и упражняването ѝ? Какво ще направиш, като отидеш там? Излишните уважават силата. Те ни предизвикват, затова единственият отговор е да ги смажем.
— Чичо!
Тирус падна на колене, като запази идиотската си усмивка, която изобщо не прилягаше на това, което се опитваше да постигне.
— Трябва да знаеш, че това момиче Сагнау е приятелка на моята Сидония, а Сидония е приятелка на Сагнау. Мисля, че с помощта на Сидония тя може да бъде убедена да потуши този бунт с минимални разходи за хазната. Ако греша, последствията ще са за мен.
— Ох, ох! — Високопочитаемата Сигна се наведе напред. — Лично ли ще поемеш отговорността? — Тя погледна сина си. — Изпрати го тогава. Ти го избра за твой пръв наследник. Дай му тази възможност да… — Усмивката ѝ беше като на хищна котка, сякаш мисълта Тирус да се покаже като глупак я изпълваше с удоволствие, прекалено голямо, за да го прикрие. — Да покаже що за мъж е наистина.
Императорът потърка замислено брадичката си.
— Предполагам, че ще спестим известни разходи, ако Тирус убеди луминарите да се срещнат лично с него. Всъщност той би могъл — в очите му се мярна игриво пламъче — да им влее здрав разум. Скъпи Тирус, ще ти кажа точно какво искам да кажеш. — Императорът ме погледна.
— Ти какво мислиш, сенатор Фон Империан? Смяташ ли, че си в състояние да използваш това просто момиче Сагнау, за да ни избави от новите ни неприятности?