Още не можех да схвана какъв е планът на Тирус, но станах по-решителна, когато си помислих с каква готовност Сидония би искала да избегне ненужните убийства в ситуация като тази.
— Да, Ваше Величество. Уверена съм, че ще се справя с тази ситуация. — Появиха се прислужници и рояк ботчета по сигурността, а между тях, съвсем объркана, вървеше Невени Сагнау. Косата ѝ бе разрошена, а лицето — измъчено от скръбта, която я бе сполетяла неотдавна. Тя нямаше като мен утехата от плановете ми да убия императора. Можеше да разчита само на себе си.
Тирус обаче може би имаше планове и за нея.
— Госпожице Сагнау — рече императорът, — хората ви са се разбунтували. Ще придружите племенника ми и сенатор Фон Империан до вашата планета Лумина.
В очите ѝ се прокрадна надежда. В този момент разбрах колко силно тъгуваше за дома.
— Ще усмирите вашето бунтарски настроено население — продължи императорът — или ще сте отговорна за смъртта му.
Радостта ѝ моментално изчезна. Тогава разбрах с каква тежка задача сме се нагърбили Тирус, Невени и аз. На нас се падаше да спасим безброй животи.
29.
Беше първият ден от двуседмичното ни пътуване до Лумина. Тирус стоеше в стаята ми, загледан в осеяното със звезди пространство отвъд Александрия. Корабът се бе отделил от Хризантемиума, оставяйки огромна празнина от едната страна на Валор Новус. Смъртоносното беше затворено в съседната стая и от време на време лаеше до вратата.
— За какво мислиш? — попитах го аз.
Беше сбърчил чело, замислен за това, което ни предстоеше. Успя да запази равновесие, когато корабът се разтърси, навлизайки в хиперпространството, и звездите отвън изчезнаха. Обърна се към мен.
— Известен съм като богохулник. Това може да помогне на мисията ми на Лумина. Както може би си чула, Излишните вярват предимно в по-стари религии. Извършват хелионистките ритуали само когато Високопочитаемите настояват те да го поискат. Но ако покажа симпатиите си към техните… богохулства… ще ме очакват други неприятности.
— Ще загубиш подкрепата, на която би могъл да разчиташ сред Високопочитаемите.
— Точно така.
Той ме погледна. Стоях, подпряна на ръце, и с крака, изпънати успоредно на пода. Изглежда, че едва тогава разбра това.
— Почакай, през цялото време ли балансираше така, подпряна на ръце?
Тъй като бяхме в личната ми стая, бях решила, че Тирус просто трябва да свикне с физическите ми упражнения. Вместо да му отговарям, прибрах краката си, изпънах ги нагоре и застанах на една ръка.
— Много си силна — рече тихо Тирус. Обиколи ме бавно, докато краката му не застанаха отново пред очите ми. — И го правиш без много усилие, така ли?
— С минимално. — Чувствах се добре. — Всъщност, откакто се представям за Сидония, избягвам физическите упражнения. Много лесно натрупвам мускулна маса.
— Аз отделям по два часа всеки ден, за да поддържам силата си.
Това обясняваше мускулестите му ръце.
— Толкова ли си суетен?
— Ако беше заради външния ми вид, можех да развия мускули с помощта на разкрасяващ бот, но аз се упражнявам, защото не искам да се чувствам слаб.
Погледнах го изненадана. Прекалено добре познавах това усещане. Но не очаквах, че наследникът на императора изпитва същото.
— По време на това пътуване ще имаме много свободни часове — каза Тирус. — Ще ми бъде много интересно да влезем в симулативен двубой с теб.
— Ще загубиш.
— Можем да се разберем за някакво затруднение от твоя страна. Например ако едната ти ръка е завързана зад гърба.
— Дори да завържа и двете, пак ще загубиш, Ваше Височество. Не искам да те нараня и обещавам, че няма да го направя.
— Ще поема този риск.
— Ако искаш да премериш силата си срещу едно изчадие, трябва да знаеш, че аз не съм най-доброто мерило за това. Голяма част от мускулната ми маса е отстранена.
Той ми се усмихна бавно.
— В такъв случай затруднението е налице.
— Не е достатъчно — рекох. — Аз все още съм изчадие.
Ботчетата бяха скъсили костите ми, за да заприличам на истинско момиче, но аз никога нямаше да бъда напълно такова. Колко странно, че той като че ли забравяше това.
Още по-странно бе това, че тази мисъл ми харесваше.
— Значи отказваш да се биеш с мен? — попита Тирус.
Почувствах се неловко, изтласках се нагоре, преметнах се във въздуха и се приземих на краката си.
Той отвори широко очи.
— Еха, браво! — рече Тирус, като че ли бях извършила голям подвиг.
— Много добре — отвърнах аз. Не можех да разбера защо се бях ядосала изведнъж. — Ако искаш да те победя, аз няма да ти откажа.